Хмм! Сега да не си помислите, че се оплаквам, ама...
Отначало ми се струваше голям бонус това, че работата ми всъщност не изисква никакво по-сериозно усилие от дрънкането с дружки в скайпа и проверяването на служебния имейл за в случай, че някой реши да провери има ли живи хора тука аджеба. И донякъде си е бонус, обаче...
Обаче се сблъсквам с известни трудности, ако мога така да ги нарека, най-вече заплашващи коефициента ми на интелигентност. Проблемът е, че в офиса съм сама. Друг проблем е, че и клиенти не се бият пред вратата, но пък заплатата ми не зависи от тях, така че... Трети проблем е, че нямам дори вестник, да не говорим за книга. Та опрях значи до онлайн телевизията. Но май не улучих канала, защото от сутринта до сега по груби сметки трябва да съм изгледала има-няма осемнайсет сериала. До края на работния ден рискувам да закръгля резултата на поне трийсет и пет. В главата ми е пълна каша. Елисео, Мануела, Алехандро, Есперанса, Есмералда, Еухенио, Рамон, Луиза, Пенелопе, Марта ...