3 nov 2018, 12:08

Кабината

830 0 0
2 мин за четене

Никога няма да забравя онзи ден. 

Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено.  Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така никой не оставаше тук и този ден няма да го забравя никога. 

Тогава когато от нищото в ясния слънчев ден небето почервеня като алена кръв, огромен буреносен облак се извиси над града и светкавица сряза земята на две, започна да вали кърваво червена киселина която разяждаше всичко по пътя си, отдалече се чуваха някакви странни звуци на фучене, в далечината нещо приближаваше, ураган, побягнах назад ужасен с всички сили, но ураганът бързо ме достигаше, мислих си че това е краят, спънах се, паднах на земята, и тъкмо да ме връхлети смъртта, едни странни създания приличащи на демони от нищото скочиха пред мен и с магически сили спряха всичко това,  но нещо с гръм и трясък падна от небето на долната съседна улица, но какво беше то. В миг демоните изчезнаха, земята се събра, всичко дойде на мястото си сякаш нищо не се беше случило. Отидох да погледна какво падна там долу, на някакъв огромен предмет приличаше във въздуха, но не. Като отидох и погледнах беше кабина, празна кабина и нищо нямаше в нея, влязох за да я поогледам, тя беше паднала точно до едни стълби. 

Изведнъж започнаха да се чуват удари по кабината, създания приличащи на разярени тигри разкъсаха с нокти съседната страна на кабината, но аз подппрях ламарината и, видях лицата им и с едни големи нокти бяха, не ги удържах,  сякаш кабината беше направена от хартия, бързо се качих на покрива и, от създанията нямаше следа, а небето пак беше кърваво червено. Отстрани видях млади хора на улицата, до една къща, мъж и жена, питах ги какво правите, те казаха че съседната къща ще купуват, но там аз виждах демони, те добре ли са, не копувайте им казах. Демоните и ужасяващите същества се събраха от различните страни, побягнах, но те ме наближаваха, искаха да ме убият, влязох обратно в кабината, нож проряза кабината, виждах лицата им, ужасяващи и демонични, и тъкмо да ме връхлети смъртта, събудих се във ваната. Още не мога да забравя този ден там, не бих заспал отново във ваната.

​​​​

​​​​​

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бодуров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...