12 abr 2016, 7:40

Кажи ми дали ме обичаш

  Prosa » Relatos
867 0 1
1 мин за четене

Той се наведе над нея. Усети забързания й пулс, чу леката въздишка, която се откъсна от дълбините на душата й. Знаеше, че е всичко за нея, знаеше, че думите не могат да опишат чувствата, които в момента кръжаха около сърцето й. Какво ли би дал тя да каже какво изпитва! 
Можеше да го види в очите й, когато го поглеждаше скришом, във фееричните й ласки, меки като коприна, в стоновете й, когато изследваше дълбините й. Но устата й оставаше заключена, както и сърцето й. Дали знаеше, че тя го обича?
Не му бе достатъчно само да знае. Искаше да го чуе изречено от вълшебните й устни, доставящи му такава наслада. Искаше тя да вкуси думите преди да ги изрече.
Но тя не промълвяваше и дума.
Той също.
Чуваше се музиката, свиреща в тъмната нощ, лекото помръдване на завесата, отделяща ги от сивотата вън, проскърцването на леглото.
И когато той се плъзна в нея, нямаше смисъл от думи. Тя го прегърна и с плавни движения заедно изживяха екстаз, който ги изстреля във висините. 
Тази нощ тя бе спокойна. Не искаше да развали магията с думи, затова само се сгуши в силните му ръце и заспа с усмивка на уста.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никол Стоичкова Todos los derechos reservados

Моля да драснете по един коментар. Искам да се развивам и наистина ще се радвам да знам дали моите произведения са ви докоснали по някакъв начин.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...