Той се наведе над нея. Усети забързания й пулс, чу леката въздишка, която се откъсна от дълбините на душата й. Знаеше, че е всичко за нея, знаеше, че думите не могат да опишат чувствата, които в момента кръжаха около сърцето й. Какво ли би дал тя да каже какво изпитва! 
Можеше да го види в очите й, когато го поглеждаше скришом, във фееричните й ласки, меки като коприна, в стоновете й, когато изследваше дълбините й. Но устата й оставаше заключена, както и сърцето й. Дали знаеше, че тя го обича?
Не му бе достатъчно само да знае. Искаше да го чуе изречено от вълшебните й устни, доставящи му такава наслада. Искаше тя да вкуси думите преди да ги изрече.
Но тя не промълвяваше и дума.
Той също.
Чуваше се музиката, свиреща в тъмната нощ, лекото помръдване на завесата, отделяща ги от сивотата вън, проскърцването на леглото.
И когато той се плъзна в нея, нямаше смисъл от думи. Тя го прегърна и с плавни движения заедно изживяха екстаз, който ги изстреля във висините. 
Тази нощ тя бе спокойна. Не искаше да развали магията с думи, затова само се сгуши в силните му ръце и заспа с усмивка на уста.