4 мин за четене
Веднъж при Императора се появил някакъв Учен, който изложил странна теза, подкрепена с искова молба (в писмен вид, с най-подробни описания и аргументи) за премахване на Луната. В подкрепа на своя иск, ученият мъж изброил следните доводи:
1) Луната осветява пътя на всякакви скитници, прелюбодейци и блудници;
2) Тя предизвиква приливи и отливи – по този начин възпрепядства корабоплаването;
3) Непрекъснато променя настроението на жените и на лабилните хора;
4) Отвлича и разсейва мислите на суровите войни от вярна служба пред Господаря;
5) Вещиците извършват своите пъклени планове най-вече по време на пълнолуние, а злите магьосници се укриват от милосърдното правосъдие на Императора изключително благодарение на “нощната скитница”(както презрително сам наричал Луната).
И прочие, и прочие...
Императорът прочел исковата молба. Негово величество, честно казано, основателно се съмнявал в нелепия замисъл и възможностите на подобно абсурдно мероприятие, съответно – и в здравия разсъдък на новопоя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse