Как да се премахне Луната

Как да се премахне Луната

      Веднъж при Императора се появил някакъв Учен, който изложил странна теза, подкрепена с искова молба (в писмен вид, с най-подробни описания и аргументи) за премахване на Луната. В подкрепа на своя иск, ученият мъж изброил следните доводи:

     1) Луната осветява пътя на всякакви скитници, прелюбодейци и блудници;

     2) Тя предизвиква приливи и отливи – по този начин възпрепядства корабоплаването;

     3) Непрекъснато променя настроението на жените и на лабилните хора;

     4) Отвлича и разсейва мислите на суровите войни от вярна служба пред Господаря;

     5) Вещиците извършват своите пъклени планове най-вече по време на пълнолуние, а злите магьосници се укриват от милосърдното правосъдие на Императора изключително благодарение на “нощната скитница”(както презрително сам наричал Луната).

     И прочие, и прочие...

     Императорът прочел исковата молба. Негово величество, честно казано, основателно се съмнявал в нелепия замисъл и възможностите на подобно абсурдно мероприятие, съответно – и в здравия разсъдък на новопоявилия се Учен.

     Мъдрецът побързал да запознае Императора с тайните на познанието: оказало се, според неговите думи, че същността на нещата се намира в сложна взаимовръзка с мислите на човека за подобно съществуване. Простите неща могат да съществуват сами по себе си, подкрепяйки се от случайна мисъл веднъж на шейсет години. Нещата и хората, за които всички са забравили, постепенно губят своята плътност и се разпадат. Съществуват някои непрости неща и същества, които при норнални обстоятелства не биха могли да бъдат – но те съществуват благодарение на това, че много хора мислят за тях и така неистово ги желаят. Такива са, например, кладите и драконите. Най-накрая, съществуват чудеса, подкрепяни от вярата в тях на всички поданици на Империята. Такива безспорно се явяват демоните и Луната. В един съвършен свят не може да има нито същества, противопоставящи се на призивите на боговете, нито “камъни в небето” (става дума конкретно за Луната), които със своята светлина отклоняват от верния път поданиците на Господаря.

     Предполагаемият план на този Учен бил следният: трябвало да се избере дадена точно определена нощ, когато Луната е особено слаба и се вижда единствено от земята, която е във владение на Императора (подобен ден бил предварително изчислен и начертан от императорските звездобройци, и щял да настъпи след сецмица). Тогава да се заповяда на всички поданици в същата тази нощ да не палят огнища и свещи, да не откриват завесите и щторите на прозорците си и да не се показват на улицата под страх от смъртна заплаха. Съблюдавайки всички тези инструкции, на верните войни трябвало да се предвидят и осигурят широкополи шапки, предпазващи техните очи от пряк досег с “нощната изкусителка” (демек – Луната). В долините на реките и езерата трябвало да се запалят димни огньове, които да попречат на отражението на Луната във водата, за да не би случайно тя да размъти разума на вернте войни и народа. Тайният замисъл на случващото се не бивало да се разкрива нито на войните, нито на обикновените поданици, с цел тяхното съзнание да бъде заето в търсене на този смисъл и без всякакви вредни помисли за Луната. Лишена за няколко часове от очите и мислите на толкова много хора, обезсилена “вредната пакостница” завинаги щяла да напусне света, а друг път едва ли ще се получи да се навие да стори подобно нещо.

     Императорът помислил, помислил... па решил да експериментира и се съгласил, но при едно условие: този Учен трябвало да прекара предстоящата седмица в тъмницата на двореца, и в зависимост от обстоятелствата и последствията във въпросната нощ щял да бъде отправен или на смърт, или на почетнто място в Залата на мъдреците.

     Седмицата преминала в подготовка и изпращане на глашатаи с инструкции по всички краища на страната – чак до най-отдалечените провинции.

     Настъпила уречената фатална нощ и всички жители в градовете и селата заспали – че какво друго да правят, след като им било забранено да палят своите огнища и да излизат навън? Не спял само затвореният в тъмницата Учен. Него го били нападнали спомени за лунните вечери, огласяни от тихите и нежни майчини песни; за първата трепетна любов и безкрайните среднощни разходки под лунна светлина; за тревожните и безсънни нощи, прекарани в дълги размисли за битието и смисъла на живота, осветени единствено от бледата светлина на лунния диск...

     Вкопчил се в решетките на своята затворническа килия и през дима на горящите огньове край реката, той се опитвал да гледа, да гледа... Цялото му същество се стремяло да гледа единствено и само Луната.

=== === ===

© Tyto ALBA