Как искам никога да не те е имало
1 мин за четене
Как искам никога да не те е имало
Как искам да те забравя. Как искам да не помня вече скъпите черти и очите ти. Как искам само да забравя гласа и думите. Искам да изчезнеш и никога да не те видя повече. Как искам да те мразя и как искам да си тръгнеш.
А не да очаквам да те видя на всеки ъгъл, на всяка пейка или просто силуетът ти да се махне от всяка сянка, която съм мислела, че е твоя и всеки човек, в когото съм те видяла и повярвала, че си ти, да си тръгне безследно.
Как искам ти да си сън, който ще забравя или спомен, който ще избледнее, мечта, която няма да се сбъдне. Как искам за миг да изчезнеш от живота ми, все едно никога не те имало и всяка снимка да остане празна и всяка страница - недоизписана, а всеки спомен - недоизживян. И как, за Бога, искам да бях усетила въздуха, вместо устните ти и самотата, мрака и тъгата, вместо да те погледна в очите, защото ми е тежко.
И всеки път, когато те видя, ме връщаш назад. Не ме дърпай в онова минало. Ще ме разкъсаш. Не искам пак да усетя празнината и болката от това, че не те е имало до мен. Върви си. Подари тази безсмъртна любов на друга. Нека тя я пази, ако може, нека те обича както мен, ако въобще някой може. И късмет! Бъди щастлив и ме остави да си поплача. И аз имам право на сълзи и като че ли само това право имам - да плача. Но нека един ден изпиташ моята болка и разбереш какво ми е било... колко е тежко да те забравя. Как искам никога да не те е имало...!
Как искам да те забравя. Как искам да не помня вече скъпите черти и очите ти. Как искам само да забравя гласа и думите. Искам да изчезнеш и никога да не те видя повече. Как искам да те мразя и как искам да си тръгнеш.
А не да очаквам да те видя на всеки ъгъл, на всяка пейка или просто силуетът ти да се махне от всяка сянка, която съм мислела, че е твоя и всеки човек, в когото съм те видяла и повярвала, че си ти, да си тръгне безследно.
Как искам ти да си сън, който ще забравя или спомен, който ще избледнее, мечта, която няма да се сбъдне. Как искам за миг да изчезнеш от живота ми, все едно никога не те имало и всяка снимка да остане празна и всяка страница - недоизписана, а всеки спомен - недоизживян. И как, за Бога, искам да бях усетила въздуха, вместо устните ти и самотата, мрака и тъгата, вместо да те погледна в очите, защото ми е тежко.
И всеки път, когато те видя, ме връщаш назад. Не ме дърпай в онова минало. Ще ме разкъсаш. Не искам пак да усетя празнината и болката от това, че не те е имало до мен. Върви си. Подари тази безсмъртна любов на друга. Нека тя я пази, ако може, нека те обича както мен, ако въобще някой може. И късмет! Бъди щастлив и ме остави да си поплача. И аз имам право на сълзи и като че ли само това право имам - да плача. Но нека един ден изпиташ моята болка и разбереш какво ми е било... колко е тежко да те забравя. Как искам никога да не те е имало...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Единствена Todos los derechos reservados
