Как искам никога да не те е имало
Как искам да те забравя. Как искам да не помня вече скъпите черти и очите ти. Как искам само да забравя гласа и думите. Искам да изчезнеш и никога да не те видя повече. Как искам да те мразя и как искам да си тръгнеш.
А не да очаквам да те видя на всеки ъгъл, на всяка пейка или просто силуетът ти да се махне от всяка сянка, която съм мислела, че е твоя и всеки човек, в когото съм те видяла и повярвала, че си ти, да си тръгне безследно.
Как искам ти да си сън, който ще забравя или спомен, който ще избледнее, мечта, която няма да се сбъдне. Как искам за миг да изчезнеш от живота ми, все едно никога не те имало и всяка снимка да остане празна и всяка страница - недоизписана, а всеки спомен - недоизживян. И как, за Бога, искам да бях усетила въздуха, вместо устните ти и самотата, мрака и тъгата, вместо да те погледна в очите, защото ми е тежко.
И всеки път, когато те видя, ме връщаш назад. Не ме дърпай в онова минало. Ще ме разкъсаш. Не искам пак да усетя ...