Много рядко ми се случва да почивам на празници. Вече почти петнайсет години работя на смени и ми се събират от сила три–четири празника да съм ги изкарвал със семейството си. Все на работа. Тази година ми се случи, че на 31 декември излязох сутринта от последна нощна. По закона на Мърфи „За подлостите”, се оказа, че жената е на работа. Големият син щеше да е с гаджета и приятели в компания. За мен се очертаваше самотна и скучна вечер. Обаче жената ми казва:
- Ела при мен в комплекса. Ще има група от София, а и шефката ни е направила куверти. Ще изкараме заедно.
Какво пък. По-добре от самотата. Комплексът е на един язовир и като си представите целия замръзнал, гората побеляла от сняг... Красота. Наспах се през деня и вечерта към девет заминах с малкия син в комплекса. Там вече се вихреха две групи, едната от София, другате от Казичене. Който не знае, това е до София. Село или квартал на София. Пълно с непознати. Търсех да видя някое познато лице, но уви. Дори и с колежките на жената се познавах само малко. Приказвахме си само общи неща.
Диджеят се стараеше да разнообразява вечерта с различна музика. Освен това той получаваше много пожелания за успешна година, понеже беше новоизбран кмет на съседното село.
В полунощ тръгнаха наздравиците и целувките. Тази част много ми хареса. Колко много жени изцелувах без жената да ме изревнува. И тя целуваше, ама аз нали не съм ревнив...
След това всички като под команда извадиха телефоните и се почна едно цъканееее... ще каже някой, все едно на конференция журналисти... Обаче връзки няма. Имаше гърмежи от пиратки, включени аларми на коли и хорА вън на снега. Когато попремина цялата тази шумотевица, всичко продължи в познатия ритъм. Музика за всички вкусове. Само че...
Групата от Казичене явно скучаеше и наблягаше на алкохола. По-точно мъжката И част. Жените се поклащаха на столовете с желанието да танцуват, но им личеше, че това не е тяхната музика. Една от тях отиде до диджея и нещо поговори с него. А той хич не обича да отказва на жена. Още повече като тази. В прилепнала по тялото рокля, апетитно задниче и две волейболни топки вместо гърди.
И като пусна да свирят онези чалги...
Ние, естествено, бяхме недоволни. Единственото приятно беше, че половин час плакнахме очи по кършещите тела на жените. Да, ама очи пълни, ръце празни. Аз, естествено, исках да напълня и ръцете. Преговорих се с жената. Оказа се, че целият хотел е пълен и няма места. Ами сега. Единственото празно място беше в сауната. Тя е по-настрани от хотела. Има си стаичка с легло, друга с душ–кабина и самата сауна. Отидохме там и аз като войник веднага гол се съблякох. Влязох в сауната да се изкефя.
- Ти се напарвай тук, аз ще отида да взема мед и ще дойда след малко. Все пак съм и на работа...
Жената излезе и ме заключи. Да не ставам като дойде и да не ме смущават други. Който не знае, когато човек се напари хубаво в сауна, е добре да се намаже с мед. Изкарва от тялото всичко.
Легнах аз и чакам. И съм се отнесъл в страната на сънищата. Колко съм спал - не знам, но чувам как се отключва вратата. Чувам шум от свалящи се дрехи, но си лежа спокойно със затворени очи. Усещам как две ръце започват да ме масажират и размазват мед по тялото ми. Но усещам изведнъж още две ръце да масажират слабините ми. Отварям очи и какво да видя...
Жената и нейната приятелка, с която си правиме купоните, дошли при мен да ми честитят.
- Къде е мъжът ти? Кога дойдохте? – питам приятелката.
- В хотела е. Пие с другите. И без това сега не става за друго. Дойдохме преди малко.
- А не ви ли видя някой? Да не почнат да говорят хората...
- Не, излязохме през задната врата и право тук.
Докато си приказваме, те не спират да ме масажират. Две Снежанки с червени шапки и голи тела. Ако си го бях пожелал, сигурно нямаше да стане така. Двете не спираха със своите масажи. Ръце, устни... докосваха ме, възбуждаха ме. Целуваха ме, целуваха се... Не ми трябваше много, за да се стегна като леда отвън. И да се отнесем и тримата в света на еротиката...
... Седяхме голи, уморени и щастливи с чаши в ръце. Шампанското беше като еликсир след нашето изживяване. Също и парченцата шоколад...
Жените се облякоха и излязоха. Аз поседях още малко. Тъкмо започнах да се обличам и вратата се отваря. Влиза приятелката ни.
- Дойдох при теб. Моят само пие и не ми обръща внимание. Жена ти отиде да помага да разчистват едната зала и аз реших да дойда при теб.
- Че щом си дошла, да не губим време...
И без много предисловия и бавене си направихме един хубав секс. Какво друго да правим, като не пием и не сме на работа? А и чалга не понасяме.
Никой не беше видял, че я няма. Аз, естествено, се престорих на отспал се.
Казиченската група вече влезе във фаза „Все ми е едно какво ми пее” и ние приканихме да пускат от нашата музика. Желанието ни беше изпълнено и се вихрихме на дансинга до сутринта. Прибрахме се към осем в къщи. Щастливи и доволни. Какво повече да искаме. Новата 2008–ма започваше по един чудесен начин. Дай, Боже, всекиму късмет и радост!
© Христо Костов Todos los derechos reservados