Много рядко ми се случва да почивам на празници. Вече почти петнайсет години работя на смени и ми се събират от сила три–четири празника да съм ги изкарвал със семейството си. Все на работа. Тази година ми се случи, че на 31 декември излязох сутринта от последна нощна. По закона на Мърфи „За подлостите”, се оказа, че жената е на работа. Големият син щеше да е с гаджета и приятели в компания. За мен се очертаваше самотна и скучна вечер. Обаче жената ми казва:
- Ела при мен в комплекса. Ще има група от София, а и шефката ни е направила куверти. Ще изкараме заедно.
Какво пък. По-добре от самотата. Комплексът е на един язовир и като си представите целия замръзнал, гората побеляла от сняг... Красота. Наспах се през деня и вечерта към девет заминах с малкия син в комплекса. Там вече се вихреха две групи, едната от София, другате от Казичене. Който не знае, това е до София. Село или квартал на София. Пълно с непознати. Търсех да видя някое познато лице, но уви. Дори и с колежките на жената се ...