Как станах адвокат на дявола
Как станах адвокат на дявола
Десет години плюех по свекърва си, но само щом си отворех устата, мъжът ми „автоматично” ми я затваряше. Все повтарях: „Ти обичаш майка си повече от мен. Иди и си живей при нея!” А той ми отговаряше: „Жени много,майка - една. Ако не ти изнася, ставай и се измитай!” Аз обаче оставах.
В един момент това ми омръзна и реших да сменя тактиката. Скандали, скандали, ама човек има нужда и от почивка. „Майка ти е гадна, злобна, проста...” - колкото и богато въображение да имах, за 10 години репертоарът ми се изчерпи, а ефектът винаги беше един и същ. Мъжът ми все я защитаваше – същински адвокат на дявола! И така, прибираме се след поредната традиционно неприятна вечер у свекървището - 10 години всяка неделя вечеряме у тая проклетия - и аз прошепвам благо: „Майка ти така хубаво ни нагости...” вместо: „Не мога да понасям буламачите й!” „Какво каза?” - мъжът ми ме изгледа втрещено. „Казвам, че милата ти майчица беше направила чудна баница!” „Да бе, само дето я беше прегорила! Това баница ли беше – ако знаеш навремето какви баници правеше, ама остарява.” Сега вече аз се втрещявам. След десет години непрестанно повтаряне, че майка му е богиня, да чувам такива думи – направо реших, че полудявам. Като си помисля само, че дори тайничко й поглеждах гърба, да видя дали не й никнат крилца!
И за да се уверя, че не сънувам, продължих: „И как само добре се държа с мен...” „Абе, остави я, тя не може да те понася, но е такава лицемерка...”. О, Господи! Защо ми трябваше 10 години да я плюя? То е ясно, че на свекърва ми й липсва само метлата, за да заприлича на баба Яга, обаче мъжът ми през цялото това време я защитаваше, като че ли е самата Дева Мария. В момента, в който аз реших да „повярвам” в това, той взе, че прогледна.
Сега за мен свекърва ми не е нито дявол, нито ангел. Тя просто е майката на моя съпруг, когото въпреки всичко обичам и който си ме обича. Тя се оказа съвсем обикновена жена, която понякога прегаря баницата. Но ако ме питате защо всъщност спрях да я плюя, ще ви кажа, че ми помогна комшийката – далеч по-възрастна от мене, която все ми се чудеше: „Млади сте, хубави, живеете добре, а ми омръзна да ви слушам крясъците и скандалите, дето започват и свършват с „майка ти”. Хората се карат заради изневяра, че този пропил цялата си заплата, онзи пребил жена си, а вие? На всичкото отгоре свекърва ти е отделно и не ви се бърка. Ама пуста женска злоба – коя обичаш повече, майка си или мен? Та нали любовта към майката и любимата е различна. Ей, момиче, имаш син и ти някога ще станеш свекърва!” Тези думи май ме уплашиха здравата. Ами че аз толкова обичам сина си! А то се оказа, че и свекървата е човек. Еле па я!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
