15 jul 2019, 13:46  

Как станах класик 

  Prosa » De humor
1491 13 10
6 мин за четене

        Рядко се случва някому приживе да бъде произведен класик, но ето че най-неочаквано ме споходи тази висока чест. Някога баща ми /лека му пръст/ обичаше да казва:

 

"Един път литва печената патица!"

 

Тогава не му повярвах, но днес, особено след това, което ще разкажа, съм склонен да повярвам, че е бил прав.

 

 

...И така, преди няколко дни, реших да посърфирам из нета и да попрочета стихове на български поети-класици, за да си поопресня паметта и за да не попадна под вредното влияние на т.нар. "хибридна поезия". А си е и полезно човек да препрочита класиците. Иначе може да изпадне в ролята на проф. Юлиян Вучков, който веднъж изтърси гневно в ефир, по повод знаменитите редове:

 

"Две неща ми трябват на земята -

те са любовта и свободата.

Жертвал бих живота безвъзвратно за любов

Любовта да дам за свободата съм готов!",

 

че тези редове принадлежали на Юлиус Фучик!!! А когато последва отчаян опит за възражение от бдителен телевизионен зрител, този зрител беше тутакси безпардонно прекъснат.

 

Разбира се бисерите на професора Вучкова не се ограничават само с този скромен пример. Този могъщ интелектуалец /в друго свое предаване/, на бърза ръка присвои авторство на дядо Вазова над знаменитото дядо Славейково стихотворение, широко известно със следния свой куплет:

 

"... Кат Русия няма втора

        тъй могъща на света;

        тя е нашата подпора,

        тя е нашта висота!..."

 

...И така, чета си аз най-различни класици, но не щеш ли попадам на един материал, в памет на великия поет Асен Разцветников, с автор: Магдалена Гигова. Всеки читател може да прочете този интересен материал на следния линк:

 

https://magnifisonz.com/2017/11/02/%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81/

 

Да си призная честно, аз много обичам поезията на Асен Разцветников и обожавам поемата му "Двойник", която най-горещо ви препоръчвам да прочетете:

 

https://chitanka.info/text/24623-dvojnik

 

Обичам Разцветников, защото той е поет, обладаващ мистичен дух с необичайна сила - явление рядко срещащо се в българската поезия. А точно такъв тип поезия ме привлича. Не ми харесват захаросани римувани честушки с любовни излияния и изблици на фалшив оптимизъм и светли предначертания. Точно по тази причина яко клъвнах на материала. И така достигнах до последното стихотворение на Разцветников от този материал:

 

 

Сънувах те до мене

 

Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла душата ми завинаги да вземе.

 

Езичница сред бялата мъгла
(обвила плътно стройното ти тяло),
долиташе на ангелски крила
да станем с теб божественото цяло.

 

Не те изчаках, просто полетях
да те посрещна и да те погледна.
Теб, гостенко на сетния ми грях,
видение на призрачната бездна…

 

Звездите мигаха и чезнеха отвред
като семафори край малки гари.
И спомних си, че съм последният поет
на всички светове и всички твари.

 

…И знаех – ще те зърна в този миг,
в неистовото шеметно летене…
Не ще пропусна верния ти лик –
последното ми земно упоение…

 

Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла от вечността да ме превземе.

 

Прочитайки това стихотворение, ме загложди мисълта, че ми е странно познато. Да си призная честно, не зная наизуст стихотворенията на Разцветников, но това го знаех буквално наизуст. И тогава се сетих, че съм чел това стихотворение в сайт Откровения преди няколко години. Открих го на линк:

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/synuvah-te-35

 

и авторът на това стихотворение, макар и с леко промененото заглавие: "Сънувах те", беше някой си vega666 (Младен Мисана). Стреснат от тази констатация и от абсолютното съвпадение на двете стихотворения /с изключение на заглавията им/, написах с треперещи ръце в Гугъл :

 

"Сънувах те до мене" Асен Разцветников

 

и хоп - попаднах на една дама от Фейсбук, която цитираше абсолютно същото стихотворение, подписано с името Асен Разцветников. Тук се изпотих здравата и в главата ми заседна безумната мисъл, че вероятно аз съм прероденият Разцветников, който е възпроизвел старото си стихотворение под ново име, без да подозира за това. Бях толкова убеден в тази хипотеза, че изпитах страх да се разровя в творчеството на Разцветников и да намеря прословутото му стихотворение "Сънувах те до мене". Но страх, не страх, най-накрая извърших това търсене и открих оригинала:

 

  • Сънувах те до мене
  • Текст: Асен Разцветников
  • (Танго)
  •  
  • Сънувах те до мене
  • в среднощен час,
  • целувах ти очите
  • и плаках аз.
  •  
  • Сърцето ми изгаря
  • в безумен плам.
  • Къде да те намеря,
  • и аз не знам.
  •  
  • Събудих се и тихо
  • зовях в нощта.
  • О, как е чужд, о, как е пуст
  • без теб света!

 

Слава на Бог, нямаше никакво съвпадение между двата текста. Дори и моят лек Алцхаймер се поуспокои. Незабавно писах на Фейсбук-дамата за върховното недоразумение и тя, още на следващия ден, замени Асен Разцветников с  Младен Мисана.  Но уви, за Магдалена Гигова си останах Асен Разцветников, независимо от положените от мен усилия двамата автори да бъдат ясно различими. В резултат синовете ми извършиха истински възродителен процес и предпочитат вече да се обръщат към мен с Асене, а не с Младене. Но във възродителните процеси понякога има и забавна страна...!

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Познавачи сър!
  • Първите стихове са на Петьофи. Бях правил дори разработка, сравнявайки неговата готовност да жертва свободата за любовта и Ботевото поставяне на любовта след свободолюблието. Впрочем, Петьофи етнически е словак - Георг Петрович, сам избрал поунгарчването.
    А класиката си е класика. Не се знае след десет - двадесет години дали няма да говорят за Мисана, Разцветников и др. ...
  • Поезията ти и горицитираното твое стихотворение са толкова добри, Приятелю, че макар и чрез конфузна грешка, неслучайно твоето стихотворение е посочено там. Просто Господ си знае работата...
    Поезия с такива многопластови образи и извисеност на духа (както сам казваш) се срещат все по-рядко при съвременните ни автори. Така че грешката е дразнеща, но творчеството ти заслужава почетно място в аналите на съвременната българска литература.
  • Случва се и мома да роди, както казваше баба. Не е важно да си готин, готино е да си важен, нали!!!!
  • Чувствах аз, че си прероден класик. Поздравления!
  • Прав е бил баща ти: "Един път литва печената патица!" . И стихът е прекрасен и есето си го бива!
  • В случая не си виновен, че си жив! Едно недоглеждане те въздигна за класик!Пак не си обременен, защото една чужда грешка сега е причина да съм горд, че имам приятел-жив класик!😃
    Поздравления за талантливата самоирония, Младен!
  • Нищо чудно, стихът заслужава оценката! Грешката е вярна! Поздравления!
  • Хареса ми!
Propuestas
: ??:??