Как станах класик

        Рядко се случва някому приживе да бъде произведен класик, но ето че най-неочаквано ме споходи тази висока чест. Някога баща ми /лека му пръст/ обичаше да казва:

"Един път литва печената патица!"

Тогава не му повярвах, но днес, особено след това, което ще разкажа, съм склонен да повярвам, че е бил прав.

...И така, преди няколко дни, реших да посърфирам из нета и да попрочета стихове на български поети-класици, за да си поопресня паметта и за да не попадна под вредното влияние на т.нар. "хибридна поезия". А си е и полезно човек да препрочита класиците. Иначе може да изпадне в ролята на проф. Юлиян Вучков, който веднъж изтърси гневно в ефир, по повод знаменитите редове:

"Две неща ми трябват на земята -

те са любовта и свободата.

Жертвал бих живота безвъзвратно за любов

Любовта да дам за свободата съм готов!",

че тези редове принадлежали на Юлиус Фучик!!! А когато последва отчаян опит за възражение от бдителен телевизионен зрител, този зрител беше тутакси безпардонно прекъснат.

Разбира се бисерите на професора Вучкова не се ограничават само с този скромен пример. Този могъщ интелектуалец /в друго свое предаване/, на бърза ръка присвои авторство на дядо Вазова над знаменитото дядо Славейково стихотворение, широко известно със следния свой куплет:

"... Кат Русия няма втора

        тъй могъща на света;

        тя е нашата подпора,

        тя е нашта висота!..."

...И така, чета си аз най-различни класици, но не щеш ли попадам на един материал, в памет на великия поет Асен Разцветников, с автор: Магдалена Гигова. Всеки читател може да прочете този интересен материал на следния линк:

https://magnifisonz.com/2017/11/02/%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81/

Да си призная честно, аз много обичам поезията на Асен Разцветников и обожавам поемата му "Двойник", която най-горещо ви препоръчвам да прочетете:

https://chitanka.info/text/24623-dvojnik

Обичам Разцветников, защото той е поет, обладаващ мистичен дух с необичайна сила - явление рядко срещащо се в българската поезия. А точно такъв тип поезия ме привлича. Не ми харесват захаросани римувани честушки с любовни излияния и изблици на фалшив оптимизъм и светли предначертания. Точно по тази причина яко клъвнах на материала. И така достигнах до последното стихотворение на Разцветников от този материал:

Сънувах те до мене

Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла душата ми завинаги да вземе.

Езичница сред бялата мъгла
(обвила плътно стройното ти тяло),
долиташе на ангелски крила
да станем с теб божественото цяло.

Не те изчаках, просто полетях
да те посрещна и да те погледна.
Теб, гостенко на сетния ми грях,
видение на призрачната бездна…

Звездите мигаха и чезнеха отвред
като семафори край малки гари.
И спомних си, че съм последният поет
на всички светове и всички твари.

…И знаех – ще те зърна в този миг,
в неистовото шеметно летене…
Не ще пропусна верния ти лик –
последното ми земно упоение…

Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла от вечността да ме превземе.

Прочитайки това стихотворение, ме загложди мисълта, че ми е странно познато. Да си призная честно, не зная наизуст стихотворенията на Разцветников, но това го знаех буквално наизуст. И тогава се сетих, че съм чел това стихотворение в сайт Откровения преди няколко години. Открих го на линк:

https://otkrovenia.com/bg/stihove/synuvah-te-35

и авторът на това стихотворение, макар и с леко промененото заглавие: "Сънувах те", беше някой си vega666 (Младен Мисана). Стреснат от тази констатация и от абсолютното съвпадение на двете стихотворения /с изключение на заглавията им/, написах с треперещи ръце в Гугъл :

"Сънувах те до мене" Асен Разцветников

и хоп - попаднах на една дама от Фейсбук, която цитираше абсолютно същото стихотворение, подписано с името Асен Разцветников. Тук се изпотих здравата и в главата ми заседна безумната мисъл, че вероятно аз съм прероденият Разцветников, който е възпроизвел старото си стихотворение под ново име, без да подозира за това. Бях толкова убеден в тази хипотеза, че изпитах страх да се разровя в творчеството на Разцветников и да намеря прословутото му стихотворение "Сънувах те до мене". Но страх, не страх, най-накрая извърших това търсене и открих оригинала:

• Сънувах те до мене
• Текст: Асен Разцветников
• (Танго)
•  
• Сънувах те до мене
• в среднощен час,
• целувах ти очите
• и плаках аз.
•  
• Сърцето ми изгаря
• в безумен плам.
• Къде да те намеря,
• и аз не знам.
•  
• Събудих се и тихо
• зовях в нощта.
• О, как е чужд, о, как е пуст
• без теб света!

Слава на Бог, нямаше никакво съвпадение между двата текста. Дори и моят лек Алцхаймер се поуспокои. Незабавно писах на Фейсбук-дамата за върховното недоразумение и тя, още на следващия ден, замени Асен Разцветников с  Младен Мисана.  Но уви, за Магдалена Гигова си останах Асен Разцветников, независимо от положените от мен усилия двамата автори да бъдат ясно различими. В резултат синовете ми извършиха истински възродителен процес и предпочитат вече да се обръщат към мен с Асене, а не с Младене. Но във възродителните процеси понякога има и забавна страна...!