Черният куфар бе много тежък. Трудно можеше да се движи на старите си колела, създаващи скърцащ шум при всяко движение. В този куфар беше събран цял един живот, тежък и скърцащ живот....

Таня влачеше с усилие стария куфар с една ръка, с другата стискаше ръката на своята малка дъщеря. Детето имаше големи розови бузки и светли къдрици, които се полюшваха върху челото му. С много усилия Таня стигна до панелния блок. Искаше, имаше нужда от почивка, но не смееше да влезе. Вратата отвори широко усмихнат млад мъж. Аромат на скъп парфюм полетя от апартамента и обгърна младата жена. Иван изглаждаше невероятно. От анемичното и слабо момченце се бе превърнал в едър мускулест мъж. Носеше голям ланец, а на дясното му рамо имаше огромна татуировка.

- Здравей, кака! Заповядайте! Защо не се обади да ви посрещна, дай да помогна с багажа! Нека гушна тази малка принцеса! - топло ги посрещна мъжът.

Таня се усмихна, беше забравила, че той я наричаше "кака". Тя бе по-голяма от него само с шест месеца, но майките им много държаха на това. Като деца живееха в един блок, после заедно завършиха училище, а той винаги я наричаше така. Иван бе подготвил отрупана маса и детето се нахвърли върху храната. Иван й подаде чаша уиски, с усмивка потвърди доволство от присъствието им. Таня му благодари още веднъж. В този момент той бе единственото й спасение. Нямаше нито къде да отиде, нито кого да помоли за помощ. Иван ги заведе да видят стаята, подготвена за тях. Бе слънчева и топла, ухаеше на лавандула. На малка масичка до леглото имаше ваза с лалета. Лишече неговото старание. Таня не успя да преглътне сълзите си. Иван се усмихна и я прегърна. За момент тя се почувства неудобно, но после се отпусна в топлата прегръдка. Нямаше достатъчно думи с които да благодари, само се усмихна и се отдръпна от него. Той още веднъж поясни, че иска да се чувстват като у дома си и да му казват от какво имат нужда. 

Таня лежеше до заспалото къдрокосо момиченце, но не можеше да затвори очи. Как се бе объркал животът й....Някога бе пример за всички, дори за Иван. Майка му все му я даваше за пример, а той беше от слабите ученици. А сега....Какво като беше отличник на випуска, какво като беше най-

красива....животът се бе подиграл жестоко. Сега нямаше нито дом, нито работа, нито близки. Единствено детето я крепеше. Бащата на Лъчезара не се интересуваше от нея, дори издръжка беше отказал. Таня нямаше как да се бори с него в Германия, там бе незабележима за никого. Точно в този момент, съвсем случайно Иван я бе открил в социалните мрежи. Няколко седмици след това тя бе приела подадената ръка за помощ и бе в неговия дом.

Пробуди я шумът на строителни машини. Обърна се, но Лъчезара не беше до нея. Сърцето и биеше лудо, когато влезе в кухнята. Зара седеше в скута на Иван и се смееше. Играеха с малки метални колички. Едва сега младата жена осъзна, че изглеждан нелепо. Дългата и къдрава коса беше като кошер около главата й. Пижамата й, розова с големи слончета, вече загубила цвета си с времето. Иван й подаде чаша кафе и предложи да ги заведе на разходка, когато приключи своите задачи.

Минаха няколко дни, Таня и детето се чувстваха прекрасно. Толкова много внимание не бяха получавали. Иван работеше основно вечер, а какво точно Таня не смееше да пита. Събраните й пари бързо привършваха, тя трябваше да си намери работа спешно, но Лъчезара можеха да приемат в детската градина най-рано след шест месеца. От социалните също отказа помощ.

Една от дължите нощи, в който се опитваше да намери решение на проблема, Таня отиде в кухнята за чаша чай. Чу се отключване на входната врата и пред кухнята застанаха Иван и красиво момиче. Момичето се шокира, когато я видя. Дългата руса коса, скъпите дрехи, изкуствените мигли и устни се допълваха прекрасно от голямата ръка на Иван през кръста й. Иван я представи като "Кака" и каза че му е дошла на гости. Лишеше си, че е пил. После обеща да бъдат тихи и влязоха в спалнята. Таня се взираше в чашата с горещия чай. Почувства, че е на грешно място и се натрапва. И как само изглаждаше това момиче! Толкова пари и време беше инвестирало в себе си, че нямаше как да бъде е друго! Огромна буца зеседна в гърдите на Таня, тя отдавна бе забравила за външния си вид. В огледалото от години не се виждаше онова красиво и умно момиче, което бе някога. Сви тялото си под завивките и плака през цялата нощ. На следващата сутрин валеше проливен дъжд. Таня приготвяше закуска, докато Зара играеше на пода с подаръците от Иван. 

-Добро утро, момичета! 

-Добро утро, направих закуска и за двама ви. Повикай приятелката си на масата. - Таня сложи две чаши кафе пред него.

Иван обясни, че не им дава да остават тук и тя си е тръгнала.

-В тази връзка, аз искам да ти кажа, че безкрайно много ти благодаря за всичко, но е време да те освободим от присъствието си. Намерих един манастир, в който приемат жени като мен и ще отидем там още утре. Още веднъж много ти благодаря! 

-Таня, стига! Как може дори да го помислиш! Аз никога няма да го позволя! С детето оставате тук и повече не се коментира. Ние сме приятели от деца, защо се притесняваш? - Иван видимо много се ядосваше. За пръв път я нарече по име.

Таня заплака. Сълзите се стичаха, като две реки, които нямаше сили да бъдат спрени. Стана и излезе на балкона. Навън валеше проливен дъжд, в душата й също. Високото й слабо тяло се тресеше като лист. Изведнъж я почувства! Беше тя, онази ...нейната мечта. В представите й за любов винаги беше тази сцена. Тя, застанала до прозореца и прегърната от любимия мъж, който целува шията й нежно. Тя беше, същата прегръдка....веднага я позна!

-Аз съм тук, до теб съм. Успокой се! Винаги ще бъда до теб, когато имаш нужда! - преградката стана по-силна.

Таня през сълзи му разказа за детската градина, социалните служби и безизходицата, в която е попаднала. Иван отново повтори, че е до нея и винаги ще й помага. Даде обещание, че ще се погрижи за всичко. Вероятно, заради емоционалното й състояние, Иван остана с тях целия ден и цялата вечер. Зара се чувстваше прекрасно с него, имаше много смях и закачки. Следващите дни отново прекараха тримата, Иван ходеше на работа през нощта. Много се стараеше да им предлага различни забавления, дори ги заведе на пикник. Таня никога не бе получавала толкова много внимание от мъж. Едва сдържаше емоциите си в някои ситуации. Искаше й се да хвърли на шията му. Таня се влюбваше в Иван. Естествено, тя никога нямаше да му покаже това. Младата жена избягваше да излиза от стаята си нощем. Страхуваше се да не срещне отново някое красиво момиче. Понякога те идваха нощем, чуваше ги. Плачеше много! 

Минаха още два месеца, Зара бе много привързана към Иван. Мъката в очите на Таня растеше. Тя знаеше, че скоро ще напуснат неговия дом и той ще излезе от животът им. За пръв път дъщеря й получаваше толкова много бащина любов. Това накара Таня една сутрин да попита Иван, тихо и плахо:

- Иване, искам да те попитам, по-точно да те помоля...След месец Лъчезара има рожден ден. Знаеш колко много те заобича тя, ако приемеш, искам да станеш нейн кръстник. Знаеш, че не е живяла в България и е време да бъде кръстена в църква.

Иван мълчеше. Лицето му бе сериозно и студено. Таня за пръв път го виждаше такова.

-Извинявай, аз..., не ми се сърди, Забрави! Не мога да искам и това от теб, щом не искаш няма никакъв проблем. Извинявай, че го предложих, глупаво беше.

Таня почувства как лицето й пламва. Иван продължаваше само да мълчи. Младата жена се почувства неловко. Взе детето на ръце и напусна стаята.

Беше приседнала на леглото и притиснала детето към себе си, когато Иван влезе в стаята и седна до нея.

-Таня, аз не знаех как, ....ти не ме разбра правилно. Аз не искам да бъда кръстник на Зара, аз искам да бъда нейн баща! Обичам ви двете много, ако и ти си съгласна, то аз искам да бъдем семейство - големият и силен мъж гледаше в пода, приличаше на малко неуверено момче.

- Таня, аз съм влюбен в теб от от времето, в което ми пишеше домашните. Ти беше най-красивото момиче, което съм виждал и все още си...знам, че ти сега не изпитваш нищо към мен, но ти обещавам, че ще се старая много и това ще се промени с времето.

През годините Таня е беше преживяла много, но не беше готова за тези думи. Отдавна осъзнаваше чувствата си, но неговото признание я обърка и шокира. 

-Виждам, че това те притесни, но помисли върху думите ми. С теб, с вас, аз ставам друг човек. Преди правех глупости, сега мисля единствено как да се прибера при вас...

-Иване, аз не знам какво да кажа! Всъщност аз се влюбих в теб, в онзи път, когато ме прегърна на балкона. Не съм мислила, че някога ще мога да ти го кажа. Ти си най-прекрасния и невероятен мъж, който съм срещала. Ти си мил и грижовен, с теб всяка жена....

Той не я остави да довърши. Сграбчи я така, както бе прегърнала детето и я целуна. После целуна и момиченцето.