Зимата е сезонът, в който околната среда от “ок вътре”/”ок или мокро навън” се превръща в “горе-долу нормално вътре”/”студено и мокро навън”. Сезонът, в който ако нямаш отопление в банята, влизаш в нея непременно с дълъг хавлиен халат и се събличаш ЧАК след пускане на горещия душ, а женичките, които не практикуват зимни спортове, стават по-пухкави и сочни и започват да се вайкат за целулита си. Зимата е сезонът, в който ако миришеш на пушек, той задължително е цигарен дим, но не и приятен аромат на лагерно огънче. Зимата е сезонът, в който установяваш, че всичките ти или почти всичките ти обувки или пускат вода, или хич не топлят, а свикналите на джапанки петички получават мазоли от вълнените чорапи. Сезонът, в който трябва да изчакаш 2-3 минути да си стоплиш ръцете в репетиционната, преди да започнеш да свириш. Онова време от годината, през което размерът на сметките ти скача до тавана, а ако закъсаш с парите не можеш да си набереш нищо хранително от дърветата и полянките. Зимата е сезонът, в който ти е много по-трудно да изпълзиш сутрин изпод завивките, особено ако времето е мрачно и гледката от прозореца ти е сиво-белезникаква и абсолютно немотивираща. Зимата е сезонът, в който купоните и сбирките на хомо сапиенс се затварят между четири стени, непушачите започват да мрънкат от пушачите, а пушачите – от необходимостта да пушат навън понякога. Сезонът, в който ако решиш да потичаш за здраве в гората, трябва да имаш високи обувки с много корави грайфери, феноменално чувство за баланс и здраво гърло. Свиренето на открито спокойно може (и дори трябва) да бъде забравено, докато автостопът се превръща от приятно и весело прекарване в изпитание на тялото и духа. Зимата е сезонът, в който с нетърпение чакаш Коледа и Нова година, за да се сдухаш после пак от безплодно и досадно обикаляне на магазини в търсене на читави подаръци за сто човека. Което естествено се отразява катастрофално на бюджетната наситеност на личните джобове… Зимата е сезонът на късите дни, когато ако ставаш след 10:00 ч., слънцето и дневната светлина не те огряват дори за стандартните 8 часа работен ден. Времето от годината, в което карането на колело от и до Драгалевци без калници е немислимо. А често и с калници също. Т.е. сезонът на мръзненето по спирките и блъскането в градския транспорт. Зимата е сезонът, в който човек НЕ МОЖЕ да се чувства добре без помощни средства – достижения на текстилната промишленост, на производителите на екипировка, на производителите на бойлери и домашна ракия…

Освен това зимата, разбира се, е сезонът на коленето на прасета, сочните пържолки и домашната сланинка. Аз обаче не гледам свине… ЕСТЕСТВЕНО зимата е и сезонът за консумация на домашното винце и домашната ракийка, които аз отново НЕ произвеждам… Също както и туршия и кисело зеле. Зимата е и времето от годината, което осигурява райски условия за скиорите, бордистите и почитателите на зимното и леденото катерене - в тая графа също съм “чао”. Зимата е сезонът на коледните и новогодишни празници, които вече споменах по-горе. Както и на безбройните именни дни и рождените дни на хората, заченати в по-топлите и предразполагащи либидото месеци от годината. Зимата за някои е период на плодотворна депресия с бум на творческата енергия. Не и при мен обаче… Зимата е сезонът на пускането с шейни и найлони по склоновете, правенето на снежни човеци и боя със снежни топки. Ако на възраст над 25 намериш някой да ти се навие за подобни игри.

Така че за мен какво остава? Все същата добра стара бира, но на закрито. Същата музика, но в по-ограничена площ. Същото ставане сутрин, но по-нежелателно. Същото къпане, но с по-неприятна увертюра. Същото пушене, но с повече негативни ефекти и коментиране. Плюс същото проветряване, но или със зъзнене от моя страна, или с мрънкане и затваряне на прозореца от страна на човека, седнал по-близко до него. Същата заплата, но с по-високи сметки. Същите супи и пържени яйца, но без прясна коприва… и тъъъъй нататък:)

Честита Баба Марта! Звъннете ù да идва, ако ù знаете номера, че вече ми ПИСНА… Искам да излизам да зяпам подаващите се от земята стръкчета. Искам да слушам птичи песнички, да карам колело и да шляпам по улиците по платнени кецки. Искам да хвърча на стоп накъдето ми скимне и да не ми пука дали ще ме качат:) Искам да се подмивам и къпя в природни водоеми без нечовешки неудобства. Искам да бера коприва и лапад, да подрязвам клонките на дърветата, и дори да сАдя пиперО и доматиТО и да рина с лопата улицата пред нас от натрупалите се боклуци… Ами, ИСКАМ, какво да направя?:) Събирам подписка за ПРОЛЕТ – да даде малко газ и да идва по-скоро;) Аман от зимни сънища…