31 jul 2009, 10:14

Какво липсва?

  Prosa » Otros
1.1K 1 0

Има нещо, което ме тревожи. Изписано е на лицето ми. Излъчването ми има значителен нюанс на тревога. Единственото, до което стигам е усещането за несигурност. Все едно се движа по ръба, някаква нестабилна плоскост, която очаква възхода или падението ми, за да даде нов зов, нов порив.

Търся спокойствие и стабилност, когато най-трудно ги достигам и изглеждат като мираж в далечината. Момента, в който ги почувствам, като реалност, отивам на другия бряг - при адреналина и лудостта.

Всъщност искам всичко. И защо не? Искам спокойствие и мир в душата нощем, когато заспивам. Финансова стабилност, за да си позволявам пътувания до нови места и хора. Адреналин, който нося в големи количества в духа си, жаден за приключения, скорост, опасност, неизвестност, търсещ тръпка след тръпка. Лудостта, вследствие от импулсивността.

Мога всичко това. Какво липсва? Здрава ръка, здрави действия и находчив стремеж към нов връх... желание за нова изява. Открехване на нова частица от мен самата, която още не съм опознала. Просто крачка след крачка, малко по малко...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...