Има нещо, което ме тревожи. Изписано е на лицето ми. Излъчването ми има значителен нюанс на тревога. Единственото, до което стигам е усещането за несигурност. Все едно се движа по ръба, някаква нестабилна плоскост, която очаква възхода или падението ми, за да даде нов зов, нов порив.

Търся спокойствие и стабилност, когато най-трудно ги достигам и изглеждат като мираж в далечината. Момента, в който ги почувствам, като реалност, отивам на другия бряг - при адреналина и лудостта.

Всъщност искам всичко. И защо не? Искам спокойствие и мир в душата нощем, когато заспивам. Финансова стабилност, за да си позволявам пътувания до нови места и хора. Адреналин, който нося в големи количества в духа си, жаден за приключения, скорост, опасност, неизвестност, търсещ тръпка след тръпка. Лудостта, вследствие от импулсивността.

Мога всичко това. Какво липсва? Здрава ръка, здрави действия и находчив стремеж към нов връх... желание за нова изява. Открехване на нова частица от мен самата, която още не съм опознала. Просто крачка след крачка, малко по малко...