11 feb 2017, 17:15

Какво ни остава, освен да чувстваме?

  Prosa
490 0 0
1 мин за четене

Всичко се свежда до чувства!

Сучвало ли ви се е да опитате тортичка и да се пренесете в миналото? В детската градина преди повече от 17 години, когато сте седяли на онези малки червени столчета и сте похапвали от тази вкусна бисквитена торта с розов крем отгоре..мммм.. Или когато видите две момиченца на улицата, които се дърпат за косите, и се сетите за вашите "скандалчета" със сестра ви, когато бяхте малки... Или когато чуете песен и се сетите как родителите ви са обичали да танцуват точно на нея... Или когато чуеш как скърцат маратонки по паркет и се сетиш за първия път, когато си стъпил в залата да гледаш баскет...Или когато видите интересен документален филм и се гордеете, че точно това сте го учили в училище и все още го помните.. Или когато се разминете със случаен минувач в мола и усетите парфюма му.. да, това е същият онзи парфюм на първата ви любов, който и до днес не може да забравите... И след всеки един от тези моменти затваряте за миг очи и сърцето ви започва да бие със същия учестен ритъм както в спомените! Защото това остава...

Истина е, не можеш да запомниш всичко, което си казал или направил в живота си, не можеш да запомниш всички хора, които са преминали през него... Но това, което винаги ще помним, е как сме се чувствали!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Глория Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...