Какво ни остава, освен да чувстваме?

Всичко се свежда до чувства!

Сучвало ли ви се е да опитате тортичка и да се пренесете в миналото? В детската градина преди повече от 17 години, когато сте седяли на онези малки червени столчета и сте похапвали от тази вкусна бисквитена торта с розов крем отгоре..мммм.. Или когато видите две момиченца на улицата, които се дърпат за косите, и се сетите за вашите "скандалчета" със сестра ви, когато бяхте малки... Или когато чуете песен и се сетите как родителите ви са обичали да танцуват точно на нея... Или когато чуеш как скърцат маратонки по паркет и се сетиш за първия път, когато си стъпил в залата да гледаш баскет...Или когато видите интересен документален филм и се гордеете, че точно това сте го учили в училище и все още го помните.. Или когато се разминете със случаен минувач в мола и усетите парфюма му.. да, това е същият онзи парфюм на първата ви любов, който и до днес не може да забравите... И след всеки един от тези моменти затваряте за миг очи и сърцето ви започва да бие със същия учестен ритъм както в спомените! Защото това остава...

Истина е, не можеш да запомниш всичко, което си казал или направил в живота си, не можеш да запомниш всички хора, които са преминали през него... Но това, което винаги ще помним, е как сме се чувствали!