19 dic 2023, 10:44

 Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 36.

677 1 1

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

Глава тридесет и трета – за дребните разговори, ползата от разделното хранене и чистенето на инсталациите

 

И тогава дойдоха двама – мъжът на булката-мазохистка и Митето. Първият я спаси, отвеждайки я набързо, вторият седна при мен. Ние с Митето, както се сещате, сме стари дружки. Ех, кога бяха ония млади години…Тогава Митето звънваше по телефона и ме канеше да пийнем нещичко, като ми вика :

 - Дай да отидем на пазарчето, да вземем биричка, да поседим и поприказваме...

Пък на мен сутрин хич не ми се приказваше, та му реквам:

 - Абе, я ела при мен, че се върнах от казана снощи . Какво ще пием бира и ще си приказваме? Дай да пийнем ракийка, да полежим и помълчим...

И куп други истории си имаме. Но да се върна към нея сутрин, дето ви разказвам. Седим си пак с Митето в кафене-кръчмето на пазарчето, пък влиза комшията Малчо. Книжка носи. Купил си я, щото била за правилно хранене. Дето трябва да е подредено първо, второ и трето, че и да е разделно и други такива полезности.

А Митето му вика:

- Малчо, Малчо, пенсионирай се, ще почнеш и ти да се храниш разделно! Без разни книжки!

- Как разделно? - вика Малчо и гледа подозрително, щото отдавна ни познава -  Ти пък отде прочете, че и го прилагаш?

- Абе пенсионирай се - рече Митето - И  щеш не щеш, ще почнеш разделното хранене. Първото в понеделник, второто във вторник, пък третото в сряда, четвъртък студена вода, а петък - разтоварен ден...Събота и неделя можеш да попразнуваш с една риба или чорба от телешки кокали, а в понеделник - отначало...

 Та така си обикновено си седим в кафене-гаража с Митъо, пийваме си нещичко от евтиното, взаимно мъките си преливаме един другиму.

- И как да живея кротко, като виждам какво става? Тоя краде, оня граби, трети маже и лъже, пък ние...

- Тихо, тихо – думам му - Тихо! Ще мине, ще отмине и тая. Нали знаеш - всичко тече, всичко отминава.

А Митето гледа слънцето през дъното на чашката и дума мрачно:

- Тече, тече,  ама нашата нещо се запуши. Пък аз двайсет години все по каналите работех, та си я знам. Запуши ли се – все отнейде почва да избива. Мръсотии, нечистотии...да не ти разправям. Та май ще трябва някой да грабне ключа, пък да прочисти цялата инсталация!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...