19.12.2023 г., 10:44

 Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 36.

679 1 1

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

Глава тридесет и трета – за дребните разговори, ползата от разделното хранене и чистенето на инсталациите

 

И тогава дойдоха двама – мъжът на булката-мазохистка и Митето. Първият я спаси, отвеждайки я набързо, вторият седна при мен. Ние с Митето, както се сещате, сме стари дружки. Ех, кога бяха ония млади години…Тогава Митето звънваше по телефона и ме канеше да пийнем нещичко, като ми вика :

 - Дай да отидем на пазарчето, да вземем биричка, да поседим и поприказваме...

Пък на мен сутрин хич не ми се приказваше, та му реквам:

 - Абе, я ела при мен, че се върнах от казана снощи . Какво ще пием бира и ще си приказваме? Дай да пийнем ракийка, да полежим и помълчим...

И куп други истории си имаме. Но да се върна към нея сутрин, дето ви разказвам. Седим си пак с Митето в кафене-кръчмето на пазарчето, пък влиза комшията Малчо. Книжка носи. Купил си я, щото била за правилно хранене. Дето трябва да е подредено първо, второ и трето, че и да е разделно и други такива полезности.

А Митето му вика:

- Малчо, Малчо, пенсионирай се, ще почнеш и ти да се храниш разделно! Без разни книжки!

- Как разделно? - вика Малчо и гледа подозрително, щото отдавна ни познава -  Ти пък отде прочете, че и го прилагаш?

- Абе пенсионирай се - рече Митето - И  щеш не щеш, ще почнеш разделното хранене. Първото в понеделник, второто във вторник, пък третото в сряда, четвъртък студена вода, а петък - разтоварен ден...Събота и неделя можеш да попразнуваш с една риба или чорба от телешки кокали, а в понеделник - отначало...

 Та така си обикновено си седим в кафене-гаража с Митъо, пийваме си нещичко от евтиното, взаимно мъките си преливаме един другиму.

- И как да живея кротко, като виждам какво става? Тоя краде, оня граби, трети маже и лъже, пък ние...

- Тихо, тихо – думам му - Тихо! Ще мине, ще отмине и тая. Нали знаеш - всичко тече, всичко отминава.

А Митето гледа слънцето през дъното на чашката и дума мрачно:

- Тече, тече,  ама нашата нещо се запуши. Пък аз двайсет години все по каналите работех, та си я знам. Запуши ли се – все отнейде почва да избива. Мръсотии, нечистотии...да не ти разправям. Та май ще трябва някой да грабне ключа, пък да прочисти цялата инсталация!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...