19.12.2023 г., 10:44 ч.

 Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 36. 

  Проза » Повести и романи, Хумористична
341 1 1
Произведение от няколко части « към първа част
2 мин за четене

Глава тридесет и трета – за дребните разговори, ползата от разделното хранене и чистенето на инсталациите

 

И тогава дойдоха двама – мъжът на булката-мазохистка и Митето. Първият я спаси, отвеждайки я набързо, вторият седна при мен. Ние с Митето, както се сещате, сме стари дружки. Ех, кога бяха ония млади години…Тогава Митето звънваше по телефона и ме канеше да пийнем нещичко, като ми вика :

 - Дай да отидем на пазарчето, да вземем биричка, да поседим и поприказваме...

Пък на мен сутрин хич не ми се приказваше, та му реквам:

 - Абе, я ела при мен, че се върнах от казана снощи . Какво ще пием бира и ще си приказваме? Дай да пийнем ракийка, да полежим и помълчим...

И куп други истории си имаме. Но да се върна към нея сутрин, дето ви разказвам. Седим си пак с Митето в кафене-кръчмето на пазарчето, пък влиза комшията Малчо. Книжка носи. Купил си я, щото била за правилно хранене. Дето трябва да е подредено първо, второ и трето, че и да е разделно и други такива полезности.

А Митето му вика:

- Малчо, Малчо, пенсионирай се, ще почнеш и ти да се храниш разделно! Без разни книжки!

- Как разделно? - вика Малчо и гледа подозрително, щото отдавна ни познава -  Ти пък отде прочете, че и го прилагаш?

- Абе пенсионирай се - рече Митето - И  щеш не щеш, ще почнеш разделното хранене. Първото в понеделник, второто във вторник, пък третото в сряда, четвъртък студена вода, а петък - разтоварен ден...Събота и неделя можеш да попразнуваш с една риба или чорба от телешки кокали, а в понеделник - отначало...

 Та така си обикновено си седим в кафене-гаража с Митъо, пийваме си нещичко от евтиното, взаимно мъките си преливаме един другиму.

- И как да живея кротко, като виждам какво става? Тоя краде, оня граби, трети маже и лъже, пък ние...

- Тихо, тихо – думам му - Тихо! Ще мине, ще отмине и тая. Нали знаеш - всичко тече, всичко отминава.

А Митето гледа слънцето през дъното на чашката и дума мрачно:

- Тече, тече,  ама нашата нещо се запуши. Пък аз двайсет години все по каналите работех, та си я знам. Запуши ли се – все отнейде почва да избива. Мръсотии, нечистотии...да не ти разправям. Та май ще трябва някой да грабне ключа, пък да прочисти цялата инсталация!

» следваща част...

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??