Калейдоскоп – II. /роман-пъзел/ 4.

Глава първа – за мен, естествено

Разбира се, че ще започнем с мен. Все пак – трябва да знаят хората кой е този, дето се опитва из живота да ги развежда. Че и да им обръща внимание върху туй-онуй и подчертава онуй-туй.

Да започнем с големия майтап.

Демокрацията е вродена в кръвта ми. Защото аз и претендентката за свръхдемократична държава САЩ сме родени в един ден. 4 юли.

Те празнуват  с фойерверки, паради и банкноти, под лозунга „На 247 години сме млада и надеждна нация!”

Аз го отбелязвам с почесване, под лозунга на  жена ми „На 70, а вече за нищо не ставаш!”

Е, в някой отношения си приличаме със сърожденика.

Те са затънали в трилиони дългове, но раздават заеми и съвети, аз съм заборчлял до над ушите, но раздавам обещания и акъл.

Тяхното правителство пази техните интереси с дипломация и сила. Моето правителство пази пак техните интереси - с дипломация и безсилие. Те се бранят с бази, гарнизони, флотилии по цял свят, аз се укривам зад решетки. Които съм сложил дори под капака на тоалетната.

Те се хвалят, че измислили рапа, аз тоя речитатив го слушам вече над четиридесет години от жената и още повече от политиканите.Техният президент налиташе на всяка срещната годзила в пола или на всеки харесал му се нефтен кладенец, моят премиер - на всеки поднесен микрофон.При това техният свършвал набързо, а моят може с часове да говори, особено ако иска нищо да не каже.

Има и разлики, разбира се.

Техните милионери започват от долар и трупат деветцифрени състояния, моите управници продават за доларче струващи деветцифрени суми предприятия.

Техният  президент е избран от народа да управлява държавата и се отчита пред гражданите. Моят е избран от народа, управлява секретарката си и се отчита пред посолствоТО.

Те титулуват като американци и бели, и негри, и жълти равнопоставени свои съграждани. Аз и след новините, и след мач, и след третата чаша, махвам с ръка презрително: „Абе, българска работа!”

Те славословят данъкоплатеца си и искат да направят Европа, а и цял свят, американци, моите управленци ни ругаят, заплашват, засипват с лепкави обещания, твърдят, че ще направят страната европейска. Стига успешно да я обезпаразитят, обезбългарят и обезпрашат.

Тяхната американска мечта е да достигнат лично благополучие,  моята българска мечта е да ме блъсне кола на чужденец, който да плати обезщетение на роднините.

Та хем децата да се оправят, хем аз да умра и най-после поживея спокойно.

Така почваме всяка нова година в живота.

Те с усмивка.

Аз без…