2 мин за четене
Глава тридесет и девета – за гладолечението
В това време покрай кафенето мина някакво модерно девойче. Девойче – разбрахме го от дългата коса, иначе не личеше. Слабо, кльощаво – да кихнеш, ще се разпадне.
Модерна мацка – на диета. Кой й е казал, че мъжете са кучета и обичат кокалите, а?
Та след смъртта цял живот на скелети ще бъдем, край скелети ще лежим, скелети ще прегръщаме – поне сега нещо по-сочно да барнем…
Ами – модерно време, диети и икономика.
Едно зло никога не идва само. Следва го демокрацията. С нея и кризата, жълтата преса, гадателите и лечителите. А напоследък любима тема стана гладолечението. Все се мъчат да завлекат хората в кучешките сънища. В ролята на кокали. И хем едните пеят колко вредно е това или онова, хем търговците му вдигат цената, та ни отказват, хем финансовият министър реже отвред с данъците си,
та караме принудителна диета.
То каква я карахме преди - сваряваш сутрин две-три яйца, резнеш дебелата филия хляб, сипнеш горещото кафе, дето лъжичката права стои ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse