Глава тридесет и девета – за гладолечението
В това време покрай кафенето мина някакво модерно девойче. Девойче – разбрахме го от дългата коса, иначе не личеше. Слабо, кльощаво – да кихнеш, ще се разпадне.
Модерна мацка – на диета. Кой й е казал, че мъжете са кучета и обичат кокалите, а?
Та след смъртта цял живот на скелети ще бъдем, край скелети ще лежим, скелети ще прегръщаме – поне сега нещо по-сочно да барнем…
Ами – модерно време, диети и икономика.
Едно зло никога не идва само. Следва го демокрацията. С нея и кризата, жълтата преса, гадателите и лечителите. А напоследък любима тема стана гладолечението. Все се мъчат да завлекат хората в кучешките сънища. В ролята на кокали. И хем едните пеят колко вредно е това или онова, хем търговците му вдигат цената, та ни отказват, хем финансовият министър реже отвред с данъците си,
та караме принудителна диета.
То каква я карахме преди - сваряваш сутрин две-три яйца, резнеш дебелата филия хляб, сипнеш горещото кафе, дето лъжичката права стои в него, на децата чай налееш - ароматен, упойващ, масълце метнеш на масата, шпекче или истински кренвирш... Не, не ми се изброява повечe, чe ще се удавя в слюнка!
А сега я уредихме всичката! Таман сложиш яйцата в тенджерката и се сетиш, че до заплата остават пет дена официално и двадесет с отлагането, представиш си как холестеринчетата се разпълзяват по кръвоносните съдове, пък прибереш яйчицата за другата седмица. Речеш да намацаш хляба с масло (ама малко, много малко, щото пари за много няма), пък си представяш как утре трябва учебници на децата да се купят, прозреш как под кожата набъбват жълти петна... и се откажеш.
Кафето е жива спирачка за сърцето, чаят съдържа танин, а и кутийките са празни – като портфейла.
Хляб? По-добре две сандвичета за децата да сглобиш, за закуска да имат. Пък и се затлъстява от него.
Да е жив финансовият министър, дето ни подлага на диети, здравето ни укрепва, бъдещето до утре ни осигурява!
Щото, ако тоя непросветен народ има достатъчно пари, какви бели
ще си нанесе сам - не е за приказване!
Затова вадиш едно аспиринче, гълташ и ти става добре.
После пускаш телевизора, преглъщаш сочните коктейли и банкети, оглозгваш апетитните депутатски и министерски фигури и ти става хубаво, та чак заспиваш.
На гладно най-добре се спи, нали?
© Георги Коновски Всички права запазени