Глава четиридесет и четвърта – за Пепеляшко
Казахме си някоя дума със Стоян - Стоянка. И се разделихме набързо. Щото нас не ни интересува колко са гадни мъжете, а нея – новите играчи в отбора ни.
Та после се забързах към последната глава и дома. Хапнах, пък викам на внучето:
- Хайде, дядовото, да ти кажа приказка и да отивам към края на тоя роман.
И почнах:
- Имало едно ново време едно момченце. Всички го наричали Пепеляшко, защото лошата мащеха го карала да чисти по цял ден дома, та било потънало в прах и пепел. Един ден местната принцеса обявила вечеринка-соаре-сгледа, на която да избере поредния си жених. Тръгнали радостно доведените синчета към балната зала, а на Пепеляшко наредили да пусне автоматичната пералня и изпере пердетата. Седнал той и заревал от мъка - и този път нямало да бъде избран за принцесин жених. А следващата викторина била чак след седмица.
Чуло се шляпане и сред локвите сълзи нагазил някакъв дядка. Та той се оказал прочутият кръстник на Пепеляшко - добър вълшебн ...