Глава четиридесет и четвърта – за Пепеляшко

Казахме си някоя дума със Стоян - Стоянка. И се разделихме набързо. Щото нас не ни интересува колко са гадни мъжете, а нея – новите играчи в отбора ни.

Та после се забързах към последната глава и дома. Хапнах, пък викам на внучето:

- Хайде, дядовото, да ти кажа приказка и да отивам към края на тоя роман.

И почнах:

- Имало едно ново време едно момченце. Всички го наричали Пепеляшко, защото лошата мащеха го карала да чисти по цял ден дома, та било потънало в прах и пепел. Един ден местната принцеса обявила вечеринка-соаре-сгледа, на която да избере поредния си жених. Тръгнали радостно доведените синчета към балната зала, а на Пепеляшко наредили да пусне автоматичната пералня и изпере пердетата. Седнал той и заревал от мъка - и този път нямало да бъде избран за принцесин жених. А следващата викторина била чак след седмица.

Чуло се шляпане и сред локвите сълзи нагазил някакъв дядка. Та той се оказал прочутият кръстник на Пепеляшко - добър вълшебник, бил досега на специализация в Америка. И като такъв добряга запитал Пепеляшко какво е най-голямото му желание.

Зачервен, момъкът му прошепнал нещо, а вълшебникът възкликнал:

- Аааа, добре, но най-напред трябва да се ожениш за принцесата! Та затова трябва да отидеш на бала. Искаш ли костюм на банкер?

Размахал пръчица и мигновено Пепеляшко се оказал в раирано одеяние, Изругал магьосникът, пак махнал и го облякъл в изящен черен костюм.

- Така - рекъл той - сега си готов за шоуто. И внимавай - точно в дванадесет главата ти ще стане на зряла тиква, та побързай. И компенсаторките ти, и приватизационните ти бонове ще станат на парченца хартия. Затова плати комуто каквото трябва преди дванадесетия час!

А сетне се сетил:

- Абе аз нали бях добър вълшебник? Затова - ето ти депутатска карта, гарнирана с пост в директорски борд, украсена с реституиран имот в полите на Витоша, подправена с приватизирано предприятие от твойто РМД. Ха сега върви - принцесата и да не  е твоя, царството вече го получи.