troia (Катя Иванова)
133 3954
23 ago 2022, 16:54

Калин и Калина 

  Prosa » Relatos
652 5 21
2 мин за четене

 

 

"Ей, Калина чудесно е! С удоволствие прочетох любовното ти стихче. Много е хубаво, Кали...много!"
  "Благодаря. Радвам се, че ти е харесало". - написа му тя.  
Усмихваше се зад монитора, макар че той не го знаеше. А може би се досещаше.
  "Винаги ми е приятно, когато посетя твоята страничка. Ето даде ми добра идея."
  "Наистина, ли? Ще те посетя и аз, за да видя какво ти е хрумнало. Може да е по-хубаво от моето. Поздрави, Калине!" отговори му тя.
 После изключи бързо компютъра. Щеше да излиза на разходка с дъщеря си.
 - Мамо, може ли да си обуя червените обувки? Много ги обичам.
 - Да, може разбира се. Защо ме питаш? - отговори разсеяно на детето.
По лицето й все още грееше щастлива усмивка.
След около час в близката сладкарница, те се отправиха към парка. Имаха си традиционен маршрут, най-напред пастичка, после на люлките.
Времето беше прекрасно и момиченцето се заигра. Тя посегна да запали цигара. Случайно забеляза как непознато момче се затича към дъщеря й. Докато извади от джоба си запалка дочу пронизителен писък. Хлапето я беше блъснало на земята и самодоволно се наместваше на люлката.
Тя скочи ужасена и се затича. Вдигна я от цимента, но се изправи преобразена. В очите й беше лумнал необуздания гняв на разярена лъвица защитаваща своята рожба.
Прегърна дъщеря си, а после се разкрещя на момчето:
 - Не те ли е срам? Не виждаш ли, че е по-малка от теб? Можеше да я убиеш!
 - Еее недейте пресилва нещата, госпожо. Нищо лошо не е станало.
Внезапно до не я застана привлекателен и усмихнат мъж.
 - Вие, кой сте? Не видяхте ли, как блъсна дъщеря ми? Това смешно ли, е?
 - Госпожо, опитвам се да съм вежлив. Момчето ми е син и видях всичко. Съгласете се, не може само вашето дете да се люлее. Игрушките са за всички.
 - Вижте, вместо да му се скарате, вие го оправдавате. Така ли, възпитавате сина си? Да се блъска и бие? Простак! - изсъска тя.
Вътрешно знаеше, че нищо не може да промени. Трябваше да си тръгнат.
Внезапно мъжът се приближи до нея и прошепна със студен глас:
 - Млъкнете! Ако втори път ме обидите пред сина ми, ще пострадате повече от дъщеря си.
Тя зяпна изумена. Гневът в очите й преля в страх, а после в злоба. На устните й се струпаха  огнен порой от думи като потоп. Тъкмо мислеше да го засипе, когато погледна дъщеря си. Момиченцето ги наблюдаваше уплашено, а от едното й коляно беше потекла тънка струйка кръв.
  Гледката я отрезви. Вдигна детето на ръце и без да продума нищо си тръгна. Трябваше да се приберат бързо, за да я превърже. Вътрешно изгаряше от безсилен гняв и внезапно се сети за Калин. "Защо мъжете не бяха като него внимателни и чувствителни?! Този простак сигурно и една книга не е прочел."
В бързината не видя презрителния поглед на бащата. Очите му бяха студени като стомана. Вътрешно изгаряше от ненавист към красивата, но злобна жена.  "Каква проклетия"! - мислеше си той. "Защо жените не бяха нежни и чувствителни като любимата му поетеса, Калина?! Сигурно и една книга не е прочела!"
 

 

 

 

 

© Катя Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Роси, благодаря ти за коментарчето и за положителната оценка. Да, така е "крушата не пада по-далеч от дървото" т.е щом бащата е агресивен има голяма вероятност такъв да е сина. И от тук следва колко са искрени аплодисментите на Калин относно поезията на Калина. Може би си търси женска компания.
  • Аз за друго се замислих, как злото и мисълта за мъжко превъзходство и сила се прехвърлят неусетно от бащата върху сина. Могат ли такива индивиди да усетят една красива поезия!? Много ми хареса, Кате!
  • Според мен няма по-истинско от реалността, а нета доста изкривява нещата, а понякога идеализира. А от личен опит ще ти кажа, че хората с които съм се срещала са безкрайно изненадани от вида ми. Поне не са ужасени.
    О, за имената няма спор. Най-хубавите са, Ина.
    Пепи, не съм мислела да имат половинки. Ами май си нямат. За мен в случая са по-интересни взаимоотношенията и как може тук да е едно, а в живота много различно. Накрая има изненада приятна или неприятна.
    Може би пишещите в нета сме по-истински от другите, защото си публикуваме мислите. Шарено е.
  • В мрежата се запълват липси и избиват комплекси, просто опциите не са идентични с реалността. И за това ИнаКалина е права - истински са - с тази част от същността си, която проявяват. А тези двамата са като влюбени в очакванията си. Интересно половинките им дали знаят за виртуалните им връзки?
  • Истински са си хората в мрежата, те там са най-истински; ако не си пишеха имената и нямаше снимки и коментарите на произвиденията им щяха да бъдат по- истински, защото иначе карат мойта маса на твойта маса..ама то друга тема ... реалността е друг вид предизвикателство; малко е пресилен начина по който и двамата си мислят за онзи другия в мрежата- защо трябва всички да са като еди коя си или еди кой си... имената са им хубави
  • Благодаря ти за споделеното, Наде. Радвам се, когато всичко има щастлив край. Ти си късметлийка.
  • И интернет, както и парите " развалят" хората, които не знаят какво да правят с тях. 🙂 Аз също се запознах със съпруга ми в интернет през 2006. Бъди какъвто си, пък да става каквото ще. 🙂
  • Деа, и аз мисля, че сладичкото много сближава хората.
    Благодаря ви, Георги и Деа.
  • Много ми хареса.
  • Хареса ми много!
    Хората са различни в различните ситуации. А ако се бяха срещнали в сладкарницата
  • Тони, а може би във всеки от нас дреме по една гневна Калина или Калин, но няма кой да ни ядоса. Това е в кръга на шегата, но за някои може и да е истина.
    Иначе си права. Дори имаше предаване за бракове сключени благодарение на запознанства в нета.
    Поздрави!
  • Всички ние се представяме за съвършени в нета. Комплексите ги няма, истинските ни същности ги няма. За самия човек това е полезно, той се спасява от лошата същност. Но да не дава Господ да се види истинското му лице.
    Има хора, които са щастливо женени чрез сайтове. Но все пак трябва да се внимава!
  • Благодаря ви, Нина, Скити, Пешо, Теди. Радвам се, че сте го харесали.
  • Прочетох със затаен дъх, както се казва, докато не лъсна истинското им лице, всичко друго е суета ,а ни се иска да е красиво, както е в интернет... Нещата от живота...
  • И на мен ми хареса! Има над какво да се замисли човек!
    Хубав разказ, Кате!
  • Чудесен разказ, Катя!
  • Здравейте! Радвам се, че съм ви провокирала да се замислите. Чела съм изказвания като "тук в нета мога да бъда какъвто си искам" или "мога да правя каквото си искам." В реала е трудно да опознаеш човек, а какво остава тук?! Все пак е по-добре в нета да е по-добрата част от нас, а не по-лошата. И всеки прави сам своя избор. Много ви благодаря, че се отбихте при мен Ивон, Лидия, Хел, Щураче. Признавам си, че идеята ми я даде личния опит, който имам с хора от нета и реала.
  • Тъжно, но много реално. Дано на никого не се случи да се сблъска с грозните същности на така щедро раздаващите сърцата си из виртуала. Дано!
  • Много хубава идея,
    нещо като "Имаш поща".
  • Ха-ха-ха, това е то виртуалното харесване. а може и влюбване. Прекрасна идея, Катя!
  • Усмихна ме и ме замисли!
Propuestas
: ??:??