"Ей, Калина чудесно е! С удоволствие прочетох любовното ти стихче. Много е хубаво, Кали...много!"
"Благодаря. Радвам се, че ти е харесало". - написа му тя.
Усмихваше се зад монитора, макар че той не го знаеше. А може би се досещаше.
"Винаги ми е приятно, когато посетя твоята страничка. Ето даде ми добра идея."
"Наистина, ли? Ще те посетя и аз, за да видя какво ти е хрумнало. Може да е по-хубаво от моето. Поздрави, Калине!" отговори му тя.
После изключи бързо компютъра. Щеше да излиза на разходка с дъщеря си.
- Мамо, може ли да си обуя червените обувки? Много ги обичам.
- Да, може разбира се. Защо ме питаш? - отговори разсеяно на детето.
По лицето й все още грееше щастлива усмивка.
След около час в близката сладкарница, те се отправиха към парка. Имаха си традиционен маршрут, най-напред пастичка, после на люлките.
Времето беше прекрасно и момиченцето се заигра. Тя посегна да запали цигара. Случайно забеляза как непознато момче се затича към дъщеря й. Докато извади от джоба си запалка до ...