7 ago 2013, 14:09

Каръкът на Охлю Бохлю

  Prosa » De humor
884 0 6
1 мин за четене

КАРЪКЪТ НА ОХЛЮ БОХЛЮ

 

Каръкът само е за другите, 

знаеше от баба си това

и ходеше си най-доволен охлюва,

от тук до там, и от там до тук, 

със собствената си къщурка и с рога. 

 

Дали завиждаше на своите братчеди? 

Ми те голи са, а и остават винаги следа,

но това са техни си проблеми,

важното е, че си имаш къщичка.

 

*

Горните мисли рядко вълнуваха Охлю Бохлю, а когато го спохождаха, той с радост си припяваше любимата песничка „тра-ла-ла, тра-ла-ла, къщичката ми е на крака”. И защо ли да се притеснява, Кумчо Вълчо му е френд, с Лисаната комбина са в гората, а Лъвът... него, кой го е виждал: май остана само в приказките на баба му.

Тук теорията на охлюва би трябвало да свърши, или да се повтаря веч, но на Охлю Бохлю се прииска да подмине „там”, да има си басейн даже, а защо не и  катамаран. Примъкна се до Кумчо Вълчо, а на Лисаната подложи динена кора и тъй понеже охлювите си търпяха, се сдоби с катамаран.

Оглежда той катамаранът, голямо нещо и с две корита, ама морето де го, наоколо само охлюви с къщурки и тук там трева. Поне да бяха тук голите братчеди, та по тяхната следа все някак можеше да се притика катамаранът до вода.

 „Карък” – си каза Охлю Бохлю и към Кумчо Вълчо запълзя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лордли Милордов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Охлю Бохлю е висока топка. Радва ме, че пое и подаваш. Комплименти Естрея!!!
  • Аферим, от глава до пети
  • Естрея, та ти си ме изчела целият!!! Машаала и ашколсун и дано си се насмяла поне!
  • Голяма станала е тук игра,
    с на охлюва дългите...рогца.
    И пак с нещо се е заиграл,
    един Милорд (направо крал).
  • Заигравка някаква ми хрумна тука,
    откровенно в ОТКРОВЕНИЯ да споделя.
    Не се сърдете гдето Охлю Бохлю,
    герой на басня стана - тъй е тя!

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...