Каръкът на Охлю Бохлю
КАРЪКЪТ НА ОХЛЮ БОХЛЮ
Каръкът само е за другите,
знаеше от баба си това
и ходеше си най-доволен охлюва,
от тук до там, и от там до тук,
със собствената си къщурка и с рога.
Дали завиждаше на своите братчеди?
Ми те голи са, а и остават винаги следа,
но това са техни си проблеми,
важното е, че си имаш къщичка.
*
Горните мисли рядко вълнуваха Охлю Бохлю, а когато го спохождаха, той с радост си припяваше любимата песничка „тра-ла-ла, тра-ла-ла, къщичката ми е на крака”. И защо ли да се притеснява, Кумчо Вълчо му е френд, с Лисаната комбина са в гората, а Лъвът... него, кой го е виждал: май остана само в приказките на баба му.
Тук теорията на охлюва би трябвало да свърши, или да се повтаря веч, но на Охлю Бохлю се прииска да подмине „там”, да има си басейн даже, а защо не и катамаран. Примъкна се до Кумчо Вълчо, а на Лисаната подложи динена кора и тъй понеже охлювите си търпяха, се сдоби с катамаран.
Оглежда той катамаранът, голямо нещо и с две корита, ама морето де го, наоколо само охлюви с къщурки и тук там трева. Поне да бяха тук голите братчеди, та по тяхната следа все някак можеше да се притика катамаранът до вода.
„Карък” – си каза Охлю Бохлю и към Кумчо Вълчо запълзя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
