„Абе, каръкът си е карък." - това си мислеше Панчо, докато лениво се излежаваше в леглото си с малко поотпусната пружина. Едрото му тяло гравитационно притискаше механизма и естествено, той поддаваше по такъв начин, че все едно лежеше като в хамак. Това никак не притесняваше младия човек, тъй като му даваше възможност по-плътно да се завие под пухкавата завивка, където топлината го разтапяше. Беше вече късен предобед, но Панчо въобще не мислеше да става. Какво да прави един безработен човек?
Той бавно се прозя и се зачуди дали да не дремне още някой друг час. Все пак, никакви ангажименти не го притискаха. Панчо се обърна на хълбок и мислите му потекоха като заблатена река.
Мина вече месец, откакто си търсеше работа. Дали от мързел или oт недостатъчно целенасочено търсене, младият мъж не можа да се впише в нито една длъжностна характеристика.
„Хубаво ми казваше майка едно време да взема да си завърша висшето", си мислеше той. „Ама на, пусти карък, бля баирите на 22!"
Е какво, беше ходил ...