29 nov 2022, 10:33

Като бродиш по света

612 5 12
1 мин за четене

Сутрин. Кокерът ме извежда на разходка. Следвам го. А той души, спира, изследва, върти се, връща се, внезапно се втурва – иска да мине под колелата на автомобилите…

Готов за български политик – ни знае къде отива, ни защо, нито го интересува реалността. А съдбата на тоя, дето го следва – хептен…

хххх

Служебно лице…

Служебен задник…

хххх

Поредна мисирка. Починал заслужил спортист, мисирката чете от аутокюто и завършва: „Лека му памет!“. Идиотско съчетание от „Лека му пръст!“ и „Вечна му памет!“…

Мисирки…

хххх

Като видя по медиите оптимистични информации, все се питам: къде е подвеждането?

хххх

Той не скучае – няма въображение…

хххх

Европолитик: „Който поддържа температура над 18 градуса в жилището си, погазва евроатлантическите ценности“…

Аз съм пред пламтящата камина – изглежда съм народен враг.

Впрочем, някой знае ли какви са тия „евроатлантически ценности“?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Пепи, Лина, Вики, Акеми!
  • Мила, родна картинка.
  • Дръж се за каишката на кокера! Поздрави!
  • Що пък евроатлантическите? Ние да не сме били и на Атлантика? 🥺
    До сега се имах за балканджийка, май ще излезе, че съм атлантийка! 🥺

    😅 🤣 Вчера гледам един господин как си разхожда кучето и си помислих "Кой кого разхожда?!"
  • Толерантност, солидарност, зачитане на чуждите интереси. Все такива били евро ценностите и водели до спокоен живот и просперитет. Само дето още не се е намерил човек да ми обясни защо араби, китайци и японци не бръснат тези ценности за гнила слива и пак просперират.

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...