Като бродиш по света
Сутрин. Кокерът ме извежда на разходка. Следвам го. А той души, спира, изследва, върти се, връща се, внезапно се втурва – иска да мине под колелата на автомобилите…
Готов за български политик – ни знае къде отива, ни защо, нито го интересува реалността. А съдбата на тоя, дето го следва – хептен…
хххх
Служебно лице…
Служебен задник…
хххх
Поредна мисирка. Починал заслужил спортист, мисирката чете от аутокюто и завършва: „Лека му памет!“. Идиотско съчетание от „Лека му пръст!“ и „Вечна му памет!“…
Мисирки…
хххх
Като видя по медиите оптимистични информации, все се питам: къде е подвеждането?
хххх
Той не скучае – няма въображение…
хххх
Европолитик: „Който поддържа температура над 18 градуса в жилището си, погазва евроатлантическите ценности“…
Аз съм пред пламтящата камина – изглежда съм народен враг.
Впрочем, някой знае ли какви са тия „евроатлантически ценности“?
© Георги Коновски All rights reserved.
