21 feb 2009, 14:36

Като вятъра част II

  Prosa
667 0 1
2 мин за четене

Написано в една от най-тежките нощи в живота ми и посветено отново... на Вени...



    Аз съм този, дивият, вечно отсъстващ, забравил в теб очите си. Аз съм  баладичният, тихият, недокоснатият, с раздърпаните ръкави, с протегнатите ръце, с устремения поглед.

    Аз съм този, помниш ли? Този, за когото написа поема, на когото подари думите и живота си. Аз съм този, който вечно грешеше, бягаше, криеше се. Аз съм този - полузагубеният, празният, забравеният.

    Аз съм този, който топлеше безсънните завивки в леглото ти и който не те оставяше да спиш. Аз съм този, с дългите пръсти, които не спираха да обхождат тялото ти. Аз съм този, чиито целувки излекуваха раздраните ти устни. Аз съм този, който ти купи нова пола, защото в старата зъзнеше.

    Аз съм този, който уморен все към тебе се стремеше, който мълвеше беззвучно името ти и те молеше да го обичаш. Аз направих олтар от кръвта ти, а от мъртвите ти ръце - рози.

    Аз съм този, със старите кубинки, на които ти винаги се смееше. Аз съм този с размъкнатите суичери, които ти обожаваше да обличаш. Аз съм този, с ароматните коси, в които оплиташе пръсти, докато стенеше да не те оставям.

    Аз съм Този, забрави ли ме?

    Аз съм Той, плод на твоето болно съзнание. Аз съм този, който те чакаше пред стадиона, този, който ти посвети крилете си и от дрипите в гърдите си направи сърце, за да бъде твое завинаги.

    Аз съм този, който с лека ръка разби живота ти, който обсеби мислите ти и вчеса косата ти. Аз съм този, с прашните сини очи, които ти галеше всеки ден. Аз съм този, с детската усмивка, която те подлудяваше.

    Аз съм този, който вчера си отиде от стаята ти. Аз съм този, с безкръвното лице, което ти до болка целуваше. Аз съм този, с обърканите чувства, които ти толкова мразеше. Аз съм този, който пребори себе си, за да бъдеш ти свободна. Като вятъра...

 

20.02.2009 г.

София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Метафора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "този, който ти посвети крилете си и от дрипите в гърдите си направи сърце, за да бъде твое завинаги."-много е хубаво!

    Прекрасно продължение, допълващо се с първата част!Много ми харесва!

Selección del editor

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...