Написано в една от най-тежките нощи в живота ми и посветено отново... на Вени...
Аз съм този, дивият, вечно отсъстващ, забравил в теб очите си. Аз съм баладичният, тихият, недокоснатият, с раздърпаните ръкави, с протегнатите ръце, с устремения поглед.
Аз съм този, помниш ли? Този, за когото написа поема, на когото подари думите и живота си. Аз съм този, който вечно грешеше, бягаше, криеше се. Аз съм този - полузагубеният, празният, забравеният.
Аз съм този, който топлеше безсънните завивки в леглото ти и който не те оставяше да спиш. Аз съм този, с дългите пръсти, които не спираха да обхождат тялото ти. Аз съм този, чиито целувки излекуваха раздраните ти устни. Аз съм този, който ти купи нова пола, защото в старата зъзнеше.
Аз съм този, който уморен все към тебе се стремеше, който мълвеше беззвучно името ти и те молеше да го обичаш. Аз направих олтар от кръвта ти, а от мъртвите ти ръце - рози.
Аз съм този, със старите кубинки, на които ти винаги се смееше. Аз съм този с размъкнатите су ...