КЛАДЕНЕЦЪТ
Беше едно от ония свръхестествени същества, които приличат на ангели или нещо подобно, затова не можах да окажа каквато и да било съпротива, когато ме спря на една от най-оживените улици в града и ми каза благо, но с глас, нетърпящ никакво възражение, че ще ме отведе оттук.
Докато успея да мигна, вече се намирах в средата на някаква пустиня. Всичко се случи толкова бързо, така че тепърва ми предстоеше да се учудвам. Сега можех само да се оглеждам и да се опитвам да разбера къде наистина се намирам. Единственото, което забелязах освен пясъци и само пясъци, беше някакъв кладенец. Кладенец в нажежена пустиня представлява обикновено единственото истински желано нещо - неописуема радост, спасение, надежда. Странно, но не изпитвах нищо подобно. Точно кладенецът ме навеждаше на мисълта, че в цялата тая история има някакъв смисъл, който засега не можех да проумея и я прави действителна, и значи аз не сънувам, нито се борят за живота ми в някоя от градските реанимации, след като съм ...