Obra no adecuada para menores de 18 años
Клецаин беше странно ниско човече с огромни уши и малки зли очички. Или по-точно не зли, а някак си напрегнати и шарещи много бързо във всички посоки. Те остро се вперваха в насрещния индивид и сякаш иглички пробождаха сърцето му. Голямата страст на Клецаин беше шахът. Той никога не се разделяше с едно поовехтяло кожено табло, навито на руло, от което святкаха шахматни квадратчета, обвезани с две ленти - хоризонтална с част от латинската азбука, от a до h, и вертикална, по която бяха наредени числата от 1 до 8. Клецаин носеше кожена торба, от която човек имаше усещането, че ще извади кутия с тютюн, а после ще натъпче малката си черна луличка с него, за да отдели серии от димни колелца към небето. Сякаш стар моряк, който наблюдава енигматични големи параходи, отплуващи от местното пристанище към безкрайността и си повтаря вместо мантра:
"Петнайсет души в ковчега на мъртвеца. Йо-хо-хо и бутилка ром..."
Но вместо тютюн старчето-шахматист изваждаше малък лъскав шахматен часовник, пригоден за блиц. С него той нивга не се разделяше. Дори нощем, когато го слагаше до възглавницата си и издишваше върху покритите му със стъкла стрелкички. Да играе в градинките, залагайки шахматната си чест за дребни суми, бе неговата голяма страст. И както в мултфилмчето, двамата запалени табладжии си подвикват:
епеци, дьорчихар, дюбеш и дюшеш,
след вихрения танц на двете малки бели зарчета с черни точици, с абсолютен непукизъм, на фона на земетресения и изригващи вулкани, така и Клецаин, би пропуснал да усети всеки един катаклизъм, даже и такъв, при който от Турция би останал единствено Турския марш на Моцарт, ако поредната блиц-партия е в разгара си.
В градинките Клецаин винаги срещаше пенсионери готови да играят партия шах с него. Те бяха хора решили просто да убият времето си. С треморни пръсти отвиваха лукчета и ги пъхаха в устите си, от които нерядко се стичаше жълта слюнка. Страстта на Клецаин им бе чужда. Сред тях той си бе извоювал името Учителя. Крал на 5-минутния шах, Клецаин бързо се разправяше с тези свои противници и стелеше спечелените метални левчета, редейки от тях многоъгълници, без да осъзнава, че по този начин преоткрива фигурните числа. Рецептата за печалба на лютото старче беше много проста. То местеше мълниеносно, не допускайки противникът му да се добере до собственото копче на часовника. Така времето на този противник бързо изтичаше и флагчето му падаше, което в блица означаваше поражение.
- Цайт! - изкрещяваше на слисания си съперник Клецаин и това бе равносилно на нокаут в бокса.
Но освен трикът с часовника, Учителя бе разработил няколко специални новинки за своите противници. С черните фигури той играеше така наречената каменна стена в Холандска защита в отговор на 1.д4 - трудно пробиваем пешечен вал, зад който в повечето случаи безцелно мотаеше фигурите си, изчаквайки времето на съперника да изтече. Нерядко с белите обичаше да изненадва противника си с т.нар. дебют Колибри, кръстен на малката скромна птичка. Започваше с отчайващия ход: 1.г4 и на естествения отговор 1...д5, с който черните атакуват с офицера си от ц8 пешката на г4, Клецаин спокойно фианкетираше белополия си офицер с 2.Ог2. А на вземането 2...Ог4 отговаряше с острото 3.ц4, използвайки, че черната пешка на д5 не може да вземе бялата си посестрима на ц4, заради хода 3.Об7 и черните губят топ за офицер. Шокирани, противниците на Клецаин често реагираха прибързано с 3...ц6 и след 4.цд цд, Учителя поставяше коварен капан с 5.Кц3, атакувайки пешката на д5. Сега на "солидното" 5...е6, което оставя черните със здрава пешка в повече, Клецаин хвърляше блиц-бомбата си: 6.Да4 шах и най-неочаквано офицерът на г4 се губи от бялата дама. Завесата падаше и металното левче отиваше в протегнатата ръка на алчното старче.
Но основното оръжие, с което Учителя печелеше нескончаеми блиц-победи бе от чисто психологическо естество. Той ругаеше партньорите си по арогантен и циничен начин, подхвърляйки им реплики от рода на:
Ще ми бегаш ти на мен. Ще ми бегаш ли? Един като теб се опита да ми избега у банята. Айде сега ми подай сапунчето от пода.
Е и сега кво - искаш да ми го вземеш Моя за камшик ли?
Един умира, на друг му го завират!
Тъпотата е страшна болест - минава точно 10 дни след смъртта.
Абе ти да не си като оньо унгарскио шахматист - легеш-*беш?
Я да вземем тук малко да понапръднем, пък после, че ги мислим.
След няколко подобни бисери, противниците на Клецаин, обикновено възпитани и достопочтени господа, бързо губеха дух, а заедно с него и партията. Нерядко Учителя, стигнал до производсто на пешка в царица, подхвърляше силно нагоре във въздуха новопроизведената дама, пред очите на своя слисан противник и когато той инстиктивно понечваше да хване падащата дама му изкрещяваше в лицето:
Здрасти! - изпреварвайки го и поставяйки в протегнатата му ръка своя среден пръст с неприличен знак.
И ето, че веднъж в градинката зад Народния театър се появи достоен противник на Учителя. Младеж, на около 24 години, който биеше на шах всичко живо наред. Почтително го наричаха Цецо. Цецо събираше огромни тълпи от кибици, които следяха талантливата му игра с многобройни жертви на фигури, в стила на Михаил Тал. Особено любопитен беше фактът, че по същото време в хотела до градинката се играеше мачът за световната титла по шах между Вишванатан Ананд и Веселин Топалов, но при далеч по-малко зрители, от присъстващите на партиите на Цецо. А от Учителя, вече в продължение на месец, нямаше ни вест, ни кост. Сякаш бе пропаднал вдън земя. Бродеше дори слух, че Клецаин е починал. А той - горкият, се занимавал с производство на малки джобни кожени шахове, за да додава от продажбите им към мизерната си пенсия. Продаваше тези уникални образци на символична цена пред залата, в която играеха за световната титла,
Най-сетне дългоочакваният миг настъпи. Учителя се завърна на шахматния ринг в градинката и тълпата обгради него и Цецо, както зрителите на двубоя между Черокий и Белия зъб от романа на Джек Лондон. Кибиците бяха силно превъзбудени. Цецо изигра 1.d4 и Клецаин отговори с 1...ф5 /Холандска защита/, а после бързо построи трудно пробиваемият пешечен вал: б5-ц6-д5-е6-ф5, известен като Каменната стена. Цецо не се смути от това, а играеше леко и уверено, а може би дори прекалено самоуверено. Все пак вероятно партията щеше да завърши в негова полза, но тук Учителя започна своята психологическа атака:
- Кой Цецо си ти бе? Майка ти на полето ли те е раждала? Я си виж големата грозна чутура. А искаш да ти викаме Цецо Убавецо. И ти, че ми играеш на пари. Ама тях кон ги не пърди...! И кво ти е образованието, перко - висше ли?
Тук Цецо се престраши да отговори, докато преместваше една от пешките си:
- А, не ми достигнаха физическите сили да завърша висше. Затова със средно си и останах...
- Не физическите, а умствените сили не са ти стигнАли - изрева Клецаин. Абе, уроде, немаш ли си огледало вкъщи, да се погледнеш. Теб майка ти на къро те е рОдила. Затуй празен ти е кефалникът.
Поразстрои се Цецо Убавецо и взе, че направи груба грешка и загуби партията. А после започна да губи серийно. Ръката на Клецаин се напълни с бели метални левчета. От онези - дето ги ползват за вход на кенефи и за клетките за багаж в БИЛА.
Левче - кефче! - крещеше лютото старче, а на Цецо сал сълзи не му потекоха от очите. Посрамен той повече не стъпи в градинката. И Ананд не стъпи повече на българска земя, макар че посрамен остана наш роден Веско. Е, както се казва -
Веско се оплеска!
Ама ние това си го знаехме. Особено след като си подари световната титла на руснака Крамник, а после го обвини, че често ходел до тоалетната, за да му подсказват там ходове. Е, той - Крамник, наистина честичко отиваше до Белия дом, но не воден от физиологични нужди и не, за да му подсказват ходове, а за да могат в негово отсъствие да облъчват Веско с психотронно оръжие. Но кой ги би нашите по главите да се навият на мач в Калмикия? А може би пак е имало някой поп Кръстьо, та шахматният ни Левски да си спъне цървуля в руските телища. Каквото било, било. Кратка бе българската радост, както всичко родно и хубаво трае кратко.
А Клецаин си отиде от старост. Угасна като свещичка в ръцете на Клисаря.
"И днес йощ, щом вятър фигурки разклаща,
Учителя играе, печели и препраща
победите си дивни - в градинката ек,
от шах на мат и до памтивек!"
© Младен Мисана Todos los derechos reservados