Клецаин беше странно ниско човече с огромни уши и малки зли очички. Или по-точно не зли, а някак си напрегнати и шарещи много бързо във всички посоки. Те остро се вперваха в насрещния индивид и сякаш иглички пробождаха сърцето му. Голямата страст на Клецаин беше шахът. Той никога не се разделяше с едно поовехтяло кожено табло, навито на руло, от което святкаха шахматни квадратчета, обвезани с две ленти - хоризонтална с част от латинската азбука, от a до h, и вертикална, по която бяха наредени числата от 1 до 8. Клецаин носеше кожена торба, от която човек имаше усещането, че ще извади кутия с тютюн, а после ще натъпче малката си черна луличка с него, за да отдели серии от димни колелца към небето. Сякаш стар моряк, който наблюдава енигматични големи параходи, отплуващи от местното пристанище към безкрайността и си повтаря вместо мантра:
"Петнайсет души в ковчега на мъртвеца. Йо-хо-хо и бутилка ром..."
Но вместо тютюн старчето-шахматист изваждаше малък лъскав шахматен часовник, пригоден ...