Клиентката: – Момичета, да ви разкажа нещо да се посмеете докато няма други хора в магазина.

Навремето като започнах работа като аптекарка бяхме се събрали на по двадесет и няколко години всички, страхотен колектив! Познайте като минеше Новата Година януари и февруари какво правехме?! ... Мартеници, естествено...

Продавачките: – ?!?!

Клиентката: – Да! Две колежки отпред на касата "отбиват врага"( т.е. обслужват клиентите). Другите отзад в стаичката режат, лепят, рисуват, прежда пресукват, опаковат и т.н.

Продавачките: – А къде ги пласирвахте?

Клиентката: – Е как къде! В аптеката, естествено. Бяхме ги наредили на витрината: "лекарство, мартеница, лекарство, мартеница"... Хората много ги харесваха. Бяха уникални за времето си. Целият град си купуваше мартеници от нас. Не можехме да насмогнем. Аптеката беше денонощна. Нощната смяна и те правеха мартеници. Имахме един, единствен колега и той барабар Петко с жените и той мартеници прави, смее ли да се отлъчи?!

  А какви празници сме празнували!... Занасяхме си фурна. Мятахме вътре пилета и други месерлъци(купени с връзки, естествено). Санитарката като изпече една голя-я-ма питка. Имахме колежка от край, прочут с винопроизводството си. Тя ни снабдяваше с вина, коняци, вермути, чочосани... Песни и танци до зори. Ех, какви времена бяха, какви години!...