Вече наближаваше да се съмне и дружината почти тичешком приближаваше голямата поляна, където трябваше да се срещнат с момчетата. Нямаха много време, по пътя учеха текста на сестринския обет и решаваха какво ще подарят на бъдещите си братя. Момчетата не се виждаха, но за късмет, първия, когото срещнаха, беше малкия Борис. Той им каза, че не могъл да спи от притеснение за тях и затова излязъл да ги посрещне. Тъй като можеше да влезе във връзка с всичките момчета, не след дълго те се появиха точно малко преди да изгрее слънцето.
- Аз ще им подаря по една хапка от кекса, който направих преди да тръгнем така, както баба ме научи - каза Ева.
- Аз пък ще им дам по една гривна, изплетена от конци, имам много на ръцете си! - реши Лора и показа двете си ръце, на които носеше може би повече от петдесет гривни. Всичките бяха различни, изплетени от яркоцветни конци.- Вижте, всичките съм си ги изплела аз! Понякога майка ми ме наказва да си стоя в къщи и тогава си плета гривна.
- Явно, често ти се е ...