20.12.2019 г., 8:27 ч.

Книгата на опасните тайни, глава седма 

  Проза » Приказки и произведения за деца
484 0 0
6 мин за четене

КНИГАТА НА ОПАСНИТЕ ТАЙНИ: ГЛАВА  СЕДМА, СЕСТРИНСКИЯТ ОБЕТ. МОМИЧЕТАТА ТРЪГВАТ НА МИСИЯ

 

   Вече наближаваше да се съмне и дружината почти тичешком приближаваше голямата поляна, където трябваше да се срещнат с момчетата. Нямаха много време, по пътя учеха текста на сестринския обет и решаваха какво ще подарят на бъдещите си братя. Момчетата не се виждаха, но за късмет, първия, когото срещнаха, беше малкия Борис. Той им каза, че не могъл да спи от притеснение за тях и затова излязъл да ги посрещне. Тъй като можеше да влезе във връзка с всичките момчета, не след дълго те се появиха точно малко преди да изгрее слънцето.

- Аз ще им подаря по една хапка от кекса, който направих преди да тръгнем така, както баба ме научи - каза Ева.

- Аз пък ще им дам по една гривна, изплетена от конци, имам много на ръцете си! - реши Лора и показа двете си ръце, на които носеше може би повече от петдесет гривни. Всичките бяха различни,  изплетени от яркоцветни конци.- Вижте, всичките съм си ги изплела аз! Понякога майка ми ме наказва да си стоя в къщи и тогава си плета гривна.

- Явно, често ти се е случвало! - засмя се Русалия- Аз пък ще нарежа шала си на малко шалчета и ще им подаря по едно да си го вържат на шиите и така да ме помнят завинаги! - и тя веднага се залови на работа. Но колкото повече шалчета режеше, толкова по-голям ставаше шалът, така че накрая пак си остана със същата големина.

  Само Дарена не казваше нищо. За първи път нямаше никаква идея какво да направи, в раницата й нямаше нищо за подаряване.  Седна на пясъка и заплака, сълзите й се стичаха в него като поточе. Но изведнъж нещо в пясъка заблестя, там, където бяха капнали сълзите, зрънцата се обвиха в блестяща люспа и се превърнаха в малки бисерчета! Когато видя това, самодивското момиче се засмя, очите й заблестяха, тя започна бързо да събира бисерчетата и ги завърза в кърпичката си.

  При първите лъчи на слънцето момичетата бяха застанали в средата на кръга от момчета и дружно рецитираха сестринския обет.

-Мили момчета, приемете ни за ваши сестри! Обещаваме винаги да мислим за вас, да споделяме трудностите и тъгите ви, да се радваме на щастието ви и когато можем, да помагаме желанията ви да се сбъднат. Обещаваме винаги да се грижим за вас и да носим усмивките ви в сърцата си! Ако се налага да се изправите срещу някого, обещаваме да застанем рамо до рамо с вас и никога да не ви изоставяме! Ако пък грешите, няма да ви осъждаме, а ще ви посочим правилния път , дори и вие да не го искате. Няма да ви се сърдим, ако не харесвате това, което вършим или говорим, винаги ще се стремим да стигнем до съгласие. Обещаваме да ви обичаме до края на живота си! Сега, за да скрепим обета, всяка от нас ще ви подари по нещо, което ще носите винаги със себе си и ще получи от вас братска целувка! Само така ще можем да победим вещицата Тилилея и вие ще бъдете свободни!

   Когато момичетата раздадоха малките си подаръци на момчетата и получиха братските целувки, слънцето изгря в целия си блясък и трябваше да тръгнат на път. До обед се надяваха  да стигнат до мястото, където щеше  да ги чака прилепчето Малкия Мус за да им покаже комина на вещерската пещера.

   Отначало пътят вървеше по равното, през прекрасни поляни, покрити с тъмнолилава трева, сред която се показваха черни и кафяви цветя с причудливи форми на листенцата.

- Никога не съм предполагала, че ще харесам такава поляна- каза Дарена- Чудя се дали не мога да си взема малко семена , за да си я посея в нашата градина!

- Прилича ми на плевел, охлади ентусиазма й Лора- само ще убиеш другите цветя. Има такава в градината на баба на село, завзела я е почти цялата и никакви препарати не я унищожават.

   Изведнъж поляната свърши и се отзоваха пред планинска верига, която завършваше високо в небето със скален хребет. Там някъде беше коминът на пещерата. Трябваше да започнат изкачването и да вървят по хребета.

   Наистина стана обед ,когато най-после стигнаха до една малка вдлъбнатина в скалите, където Мус се криеше от слънцето. Дарена му подаде една мъничка каска с очила за дневно гледане, която Джордано беше изработил набързо, за да не се мъчи прилепчето.

   На Мус му беше лесно, той си летеше над скалите, но момичетата трябваше да заобикалят и да търсят проходими пътеки. Докато вървяха по някоя от тях, тя изведнъж свършваше с пропаст и трябваше да заобикалят или да се върнат и да търсят нова. Тъй като не разбираха езика на прилепчето, си общуваха със знаци. Внезапно малкият им водач спря и посочи с пръстчето си нещо. Точно пред тях се издигаше странен сноп от ленти от пара, които след определена височина се разпръскваха в различни посоки.

- Това е!- извика Ева- Стигнахме, виждам комина!

- Но как ще влезем вътре? Дали ще можем да се спуснем незабелязано през него?- притесняваха се момичетата.

   Решиха Ева да остане отгоре и да пази  въжето, по което трябваше да се спуснат, както и да извика помощ при нужда с помощта на Мус. Трябваше да влязат много бързо и изненадващо в пещерата и веднага да нападнат дружно Тилилея.

   Първа се спусна Дарена и се спотаи зад един дебел пън, приготвен за горене. След нея и Русалия тихо стъпи на каменния под на пещерата, използвайки момента, когато вещицата беше с гръб към тях. За нещастие,Лора не успя да се задържи и шумно тупна до тях. Вещицата трепна, но беше заета да раздухва огъня под чайника и точно това спаси момичетата. Те се изправиха на крака мигновено.

- Сега!- извика Дарена и трите силно, с тежестта на телата си блъснаха Тилилея върху огъня. Тя падна по очи, прекатури чайника, от него потече мръснобяла течност и угаси пламъците. Тилилея нададе ужасяващ вик, мъчеше се да спаси поне част от отварата, но момичетата я държаха здраво за ръцете.

- Как успяхте- извика тя, тези момчета тук нямат сестри!

- Не си в час, каза й Лора, всички  те са наши братя!

- Сестринския обет, някой ви е казал за него! Сега не мога да сторя нищо! Горко ми, господарите жестоко ще ме накажат!

  Изведнъж вещицата започна да е преобразява, лицето й се покри с бръчки, брадавици и старчески петна, тялото й се изгърби и преви, ръцете й започнаха неудържимо да треперят. Момичетата я завързаха и я изтеглиха нагоре, после излязоха и те и запушиха комина с големи камъни. Вече никакви ленти не се издигаха над скалите, което означаваше, че братята им бяха свободни.

- Какво ще правите с мене, момичета?- изфъфли вещицата.- Нали няма да ме хвърлите от скалите? Господарите Полусенки ще ме намерят скоро и ще ме убият, защото не се справих със задачата си!

- Това си е твой проблем, сви рамене Русалия, да не си се захващала с тях!

   Наистина се оказа трудно да решат какво да правят със старата злосторница. Накрая решиха да я заведат до пещерата зад водопада, откъдето не можеше да избяга. Там Майката на прилепите щеше да реши как точно да я накаже за досегашните й престъпления. С много сълзи и целувки  се сбогуваха с Малкия Мус, който вече не се страхуваше от вещицата, тъй като майка му беше наблизо. След това бързо се спуснаха надолу, защото времето на Дордона изтичаше след няколко часа.

© Neli Kaneva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??