27 ago 2005, 14:40
КОДИ
1501
0
0
6 мин за четене
Колата изръмжа тихо,изхълца за последен път и притихна.Стамондра го погледна плахо.Съмняваше се, че найстина иска да се усамотят тук.Зашо ъобще трябваше да хваща тази недорасла идея, нима спокойствието можеше да се открие в съживтелство стс страха?
- Отпусни се - Рес небрежно прекара палец по пръстите й - Отпусни се!
"Де да можех..."
Стамондра знаеше какво я тревожи.Шестте месеца брачен живот се оказаха достатъчни да разбере, че Рейсиимърк бе спотайвал /как ли?/ някои свои странности през всичкото време, докато приказката беше на етап: "опознай, за да обикнеш".Сега...
"...Сега си отваряй очите, за да нямаш неприятости!"
Той заобиколи колата, отвори дясната врата и търпеливо помогна на жената да излезе.Кучето, усетило струята свеж въздух, се изправи на задната седалка, протегна се, реши, че всичко е наред и с....
"бау!"
...с готовност изскочи начън.
Минаваше десет, когато вятърът духна и последната слънчева светлина.Небето тъмнееше бързо, купища розови облаци изстиваха, потопени в нежното синьо на мрака.Дърветата се притиснаха едно в друго, но въпреки това, с минутите, помежду им се прокрадваше хлад.Нощта приближаваше ...Сянката й покри тревите, пътеките, полянката с купищата къпинови храсти, покри огромния бял камък и края на гората,от който се виждаха проготвилата се за сън долина, покри и малката дървена къща, притисната под тежеста на собствените си мисли.
Ключът превъртя, вратата се отвори, светъл правоъгълник се проектира в тъмнината отсреща и Рес видя две сенки с човешки очертания - пречупени в долния ръб на стената и леко накъдрени в пода.
- бърлогата си е все същта.Тами.
жената кимна.Усмихна се, притисна се в него, надви нещо в себе си и нежно го целуна по небръснатата буза.После го поведе навътре, а Коди ги последва - с блеснали очи и провисналл език.
-Рейсинмърк!
Той се сепна и очите я върнаха във фокус.Беше изспаднал в състояние, което тя мислено наричаше "втора галактическа" или...
..."тъпото безмълвие".
То се превръщаше в брояЧ на периодите в отношенията им /почти като часовник с кукучичка/.Тами започна да свиква.В края на краищата не беше опасно.Поне засега.Много повече се плашеше от "трета космическа"...
Агресията.
Тогава Рес ставаше непредвидим и най - често се нахвърляше на Коди...
"...сякаш кучето е точно нещото, което трябва да понесе своеволието на един отвреме-навреме - кой знае защо - побъркващ се разум".
Тами потъна.Рос отново се беше отнесъли в изражението на лицето му трудно можеше да открие следа от предишната дива любов, която ги правеше щастливи.Беше се родило нещо ново, някаква...
"Злоба?"
Може би.
"Но защо!"
Защо тяхната приказка така безкомпромисно се израждаше в нелеп анекдот?
Малка стая.
Мрак.
шепот на думи и леки завивки пълнеше света, затворен между четери дървени стени и оцветен в черно по волята на всевишния...
Стиснала бедра, Тами подтисна спонтания порив да се отдръпне и нежно отстрани дланта на Рес, която своенволно се беше отправила към слабините й.
- Недей.
Внезапно шепотът замря - и единият, и другият - като същество, пресушило последната си капчица будно съзнание.
Гласът на Рес ....
- Отново "недей"?!
...издаваше чистият ропот, роден в съседство с гнева и видял бял свят благодарение на по - тихата си природа.
"Прости ми.."
Тами би го казала на глас, би хо ИЗКРЕЩЯЛА с всички сили, колко съжалява, колко глупаво е да се страхува и да убива /умишлено?/ всяко свое желание за нещо наистина истинсо...
"...но ето, че се страхувам.А не съм страхлива".
Куп минути се струпаха в мрака...
едно предчувствие заръфа порция нервни влакна.
Тя стама, остави Рес сам в Малката стая и с тихи стъпки излезе на двора.
-Коди?
Кучето го нямаше.Нощта я близна с влажен език и остави студенина по лицето й.Беше приятно.С нежелание обърна гръб на тъмното безмълвие.Затвори след себе си вратата на всекидневната и се отпусна на килимчето пред огнището.
Любимото й кътче.
Тук обичаше да спи, когато беше малка, тук хранеше бебето Коди и пишеше писма до Рес, тук изрисува с език сърчице на рамото му малко преди да му се отдаде за първи път.
Повдигна края на килимчето, за да се увери , че ножът е на мястото си.
"Не съм убиец, мили Боже, търся само спокойствието си.Повярвай ми..."
Това я успокои.
Сепна се от...
"Господи!"
рес настойчиво мачкаше гърдитей.Направи машинален опит за съпротива, но не постигна нищо.
- Недей!Не!Реси..
Той почти натика юмрук в устините й.Другата ръка се справяше с дрехите.Тами се изви и в един кратък миг успя да види очите му.Дробовете й едва не се вривиха от внезапно нахлулата паника.
"Луд е!Луд!Господи!Гос..."
Последва тласък.
"Боли-и-и-и!"
Нов тласък.Установи, че тялото й го следва.Неочаквано /като котешко излайване/ към деафрагмата й заизкачахапобеснели цунами.Обзе я ярост.Впи зъби в палеца му.Още преди да изкрещи Рес измъкна юмрука и го стовари върху лицето й.После пак.Тами ревеше на хрипове,бълвайки кръв.За секунди борбата с епревърна в агония...Жената се тресеше от болка и страх.На ръба на съзнанието се опита да си спомни , че беше скрила...
"КАМАТА!"
...до ъгълчето на постелята и трябваше само да я хване, за да...
Остави Рес да блъска по тялото й и протегна треперещите си , окървавени пръсти към Спасението.Докосна дръжката...
"Господи!"
...Но не можеше да я обгърне с длан.Накрая успя.Стисма зъби, сви лакът пое дълбоко въздух и замахна.В средата на мига - където времео не означава нищо - пръстите й конвулсивно се разствориха - Райсинмърк беше впил /случайно?/ зъби в корема й.Писъкът се проточи малко след металния звън на падналото оръжие.
Тогава той го видя.
Секунди притихнаха, попаднали под тежестта на ужасно предчувствие.
Рес стисна камата...
"недей!"
...Вдигна я високо в мрака...
"Не-Е"
... и я заби до дръжката между гърдите й.
Коди се надбягваше с ято комари.Нощта полепваше по влажния му език, попиваше в очите му у възторгваше отегченото кучешко съзнание.Вилата бе останала далеч назад.
Внезапно рухна;скороста го претъколи и го заби в куп невидими от тъмнината храсти.
Тишина...
...сред която ясно се чу как Коди се изправи и бавно, но сигурно тръгна назад по собствените си следи.
Рес - дошъл на себе си и разбрал непоправимото - нахвърля пръст върху тлеещите останки и побърза да се върне във вилата.вонята навън беше убиствена.Никога не би предположил, че Тами може да мирише така...
"...отвратително"
Отпусна се на кушетката и си даде сметка, че е страшно изстощен.Облегна глава назад.Затвори очи.
"какво направих.Господи?"
Видя пламналите коси, топящото се бельо , гъстия дим,разпадащата се, овъглена плът...
"Спокойно!"
Овъглена плът...
'СПОКОЙНО!"
...и съзнанието му скоро се гмурна в блажената безтегловност на полудрямката.
Унесът му беше кошмарен.Преживяваше ту нежността на първите им нощи, ту екстаза на последната вечер.Видя и Коди.Коди гледаше с очите на Тами и говореше с нейния глас.Четеше присъда.Неуморно.Без край.
Внезапно усети как един влажен език чертае сърчице на рамото му.
"Сън!"
Но въприетието бе прекалено реално.Рес стремглаво изплува от унеса си.Миг преди да достигне повърхността, извърна лице на горе и отвори очи.
Беше Коди.
"О, не..."
Кучето зина...
"Не-Е!"
...и свирепо впи зъби в гърлото му.Тишината мигом покри малката къща, а нощта - и глуха, и сляпа, и няма - скъта в душата си спомена за една полудяла приказка....
Коди бавно вдигна глава.Облиза кръвта по муцуната си, погледна още веднъж трупа и спокойно легна пред огнището.
Любимото му кътче.
- Отпусни се - Рес небрежно прекара палец по пръстите й - Отпусни се!
"Де да можех..."
Стамондра знаеше какво я тревожи.Шестте месеца брачен живот се оказаха достатъчни да разбере, че Рейсиимърк бе спотайвал /как ли?/ някои свои странности през всичкото време, докато приказката беше на етап: "опознай, за да обикнеш".Сега...
"...Сега си отваряй очите, за да нямаш неприятости!"
Той заобиколи колата, отвори дясната врата и търпеливо помогна на жената да излезе.Кучето, усетило струята свеж въздух, се изправи на задната седалка, протегна се, реши, че всичко е наред и с....
"бау!"
...с готовност изскочи начън.
Минаваше десет, когато вятърът духна и последната слънчева светлина.Небето тъмнееше бързо, купища розови облаци изстиваха, потопени в нежното синьо на мрака.Дърветата се притиснаха едно в друго, но въпреки това, с минутите, помежду им се прокрадваше хлад.Нощта приближаваше ...Сянката й покри тревите, пътеките, полянката с купищата къпинови храсти, покри огромния бял камък и края на гората,от който се виждаха проготвилата се за сън долина, покри и малката дървена къща, притисната под тежеста на собствените си мисли.
Ключът превъртя, вратата се отвори, светъл правоъгълник се проектира в тъмнината отсреща и Рес видя две сенки с човешки очертания - пречупени в долния ръб на стената и леко накъдрени в пода.
- бърлогата си е все същта.Тами.
жената кимна.Усмихна се, притисна се в него, надви нещо в себе си и нежно го целуна по небръснатата буза.После го поведе навътре, а Коди ги последва - с блеснали очи и провисналл език.
-Рейсинмърк!
Той се сепна и очите я върнаха във фокус.Беше изспаднал в състояние, което тя мислено наричаше "втора галактическа" или...
..."тъпото безмълвие".
То се превръщаше в брояЧ на периодите в отношенията им /почти като часовник с кукучичка/.Тами започна да свиква.В края на краищата не беше опасно.Поне засега.Много повече се плашеше от "трета космическа"...
Агресията.
Тогава Рес ставаше непредвидим и най - често се нахвърляше на Коди...
"...сякаш кучето е точно нещото, което трябва да понесе своеволието на един отвреме-навреме - кой знае защо - побъркващ се разум".
Тами потъна.Рос отново се беше отнесъли в изражението на лицето му трудно можеше да открие следа от предишната дива любов, която ги правеше щастливи.Беше се родило нещо ново, някаква...
"Злоба?"
Може би.
"Но защо!"
Защо тяхната приказка така безкомпромисно се израждаше в нелеп анекдот?
Малка стая.
Мрак.
шепот на думи и леки завивки пълнеше света, затворен между четери дървени стени и оцветен в черно по волята на всевишния...
Стиснала бедра, Тами подтисна спонтания порив да се отдръпне и нежно отстрани дланта на Рес, която своенволно се беше отправила към слабините й.
- Недей.
Внезапно шепотът замря - и единият, и другият - като същество, пресушило последната си капчица будно съзнание.
Гласът на Рес ....
- Отново "недей"?!
...издаваше чистият ропот, роден в съседство с гнева и видял бял свят благодарение на по - тихата си природа.
"Прости ми.."
Тами би го казала на глас, би хо ИЗКРЕЩЯЛА с всички сили, колко съжалява, колко глупаво е да се страхува и да убива /умишлено?/ всяко свое желание за нещо наистина истинсо...
"...но ето, че се страхувам.А не съм страхлива".
Куп минути се струпаха в мрака...
едно предчувствие заръфа порция нервни влакна.
Тя стама, остави Рес сам в Малката стая и с тихи стъпки излезе на двора.
-Коди?
Кучето го нямаше.Нощта я близна с влажен език и остави студенина по лицето й.Беше приятно.С нежелание обърна гръб на тъмното безмълвие.Затвори след себе си вратата на всекидневната и се отпусна на килимчето пред огнището.
Любимото й кътче.
Тук обичаше да спи, когато беше малка, тук хранеше бебето Коди и пишеше писма до Рес, тук изрисува с език сърчице на рамото му малко преди да му се отдаде за първи път.
Повдигна края на килимчето, за да се увери , че ножът е на мястото си.
"Не съм убиец, мили Боже, търся само спокойствието си.Повярвай ми..."
Това я успокои.
Сепна се от...
"Господи!"
рес настойчиво мачкаше гърдитей.Направи машинален опит за съпротива, но не постигна нищо.
- Недей!Не!Реси..
Той почти натика юмрук в устините й.Другата ръка се справяше с дрехите.Тами се изви и в един кратък миг успя да види очите му.Дробовете й едва не се вривиха от внезапно нахлулата паника.
"Луд е!Луд!Господи!Гос..."
Последва тласък.
"Боли-и-и-и!"
Нов тласък.Установи, че тялото й го следва.Неочаквано /като котешко излайване/ към деафрагмата й заизкачахапобеснели цунами.Обзе я ярост.Впи зъби в палеца му.Още преди да изкрещи Рес измъкна юмрука и го стовари върху лицето й.После пак.Тами ревеше на хрипове,бълвайки кръв.За секунди борбата с епревърна в агония...Жената се тресеше от болка и страх.На ръба на съзнанието се опита да си спомни , че беше скрила...
"КАМАТА!"
...до ъгълчето на постелята и трябваше само да я хване, за да...
Остави Рес да блъска по тялото й и протегна треперещите си , окървавени пръсти към Спасението.Докосна дръжката...
"Господи!"
...Но не можеше да я обгърне с длан.Накрая успя.Стисма зъби, сви лакът пое дълбоко въздух и замахна.В средата на мига - където времео не означава нищо - пръстите й конвулсивно се разствориха - Райсинмърк беше впил /случайно?/ зъби в корема й.Писъкът се проточи малко след металния звън на падналото оръжие.
Тогава той го видя.
Секунди притихнаха, попаднали под тежестта на ужасно предчувствие.
Рес стисна камата...
"недей!"
...Вдигна я високо в мрака...
"Не-Е"
... и я заби до дръжката между гърдите й.
Коди се надбягваше с ято комари.Нощта полепваше по влажния му език, попиваше в очите му у възторгваше отегченото кучешко съзнание.Вилата бе останала далеч назад.
Внезапно рухна;скороста го претъколи и го заби в куп невидими от тъмнината храсти.
Тишина...
...сред която ясно се чу как Коди се изправи и бавно, но сигурно тръгна назад по собствените си следи.
Рес - дошъл на себе си и разбрал непоправимото - нахвърля пръст върху тлеещите останки и побърза да се върне във вилата.вонята навън беше убиствена.Никога не би предположил, че Тами може да мирише така...
"...отвратително"
Отпусна се на кушетката и си даде сметка, че е страшно изстощен.Облегна глава назад.Затвори очи.
"какво направих.Господи?"
Видя пламналите коси, топящото се бельо , гъстия дим,разпадащата се, овъглена плът...
"Спокойно!"
Овъглена плът...
'СПОКОЙНО!"
...и съзнанието му скоро се гмурна в блажената безтегловност на полудрямката.
Унесът му беше кошмарен.Преживяваше ту нежността на първите им нощи, ту екстаза на последната вечер.Видя и Коди.Коди гледаше с очите на Тами и говореше с нейния глас.Четеше присъда.Неуморно.Без край.
Внезапно усети как един влажен език чертае сърчице на рамото му.
"Сън!"
Но въприетието бе прекалено реално.Рес стремглаво изплува от унеса си.Миг преди да достигне повърхността, извърна лице на горе и отвори очи.
Беше Коди.
"О, не..."
Кучето зина...
"Не-Е!"
...и свирепо впи зъби в гърлото му.Тишината мигом покри малката къща, а нощта - и глуха, и сляпа, и няма - скъта в душата си спомена за една полудяла приказка....
Коди бавно вдигна глава.Облиза кръвта по муцуната си, погледна още веднъж трупа и спокойно легна пред огнището.
Любимото му кътче.
© Христо Иванов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
