Когато Господ...
Във своя замък , каменен и стар
Сър Пърсивал спокойно спеше.
в прекрасна спалня – като крал.
Прислугата му пред вратата бдеше.
..из песента
на Марко Гранде Късметa .
Свеж въздух, който се прокрадна през открехнатата врата на балкона, пробуди спящият сър Пърсивал. Той се прозя, протегна се блажено, разтърка носът си и кихна. Часовникът клонеше към обяд и господарят на замъка потърси с очи звънеца за прислугата си.
Когато видя сребърното звънче поставено чак върху камината намираща се в ъгъла на стаята, намръщи се и плесна три пъти с ръце. Почака за миг и повтори призива, но никой не отвори вратата. Това вече можеше да развали настроението му за целия ден. Пое дълбоко дъх. Изправи се, облече сивият си халат и се заоглежда за лулата си.
Помисли си, че днес не трябва да се ядосва на прислугата, защото денят беше 14 февруари – денят на влюбените и джентълменът очакваше подарък от съпругата си. Естествено на този ден само тя му правеше подарък, защото най- големия подарък, който може да получи тя, вече го беше получила. Честта да бъде омъжена за него. Един богат, умен и властен съпруг. Жена му, беше двадесет години по-млада. И както мило казваше за нея сър Пърсивал : „ Упорита и тъпа като овца“.
Намери лулата си на дъбовата маса, захвърлена до празна бутилка от шотландско уиски. Почисти я, натъпка я с ароматизиран тютюн и запали, като изпита върховно удоволствие от първото всмукване.
Отвори вратата на балкона. Усети хлад и тишина. Ливадата пред замъка бе покрита с бял пухкав сняг. Сър Пърсивал всмукна отново дълбоко с удоволствие от лулата си, сведе очи на долу и видя нещо от което се задави и сякаш целия дим излезе през ушите му. На поляната пред балкона в снега се жълтееше надпис : "JP IS PIG" * (* Джон Пърсивал е свиня)
Личните му инициали JP бяха изписани с невероятен художествен замах.
Джон Пърсивал се зачерви от гняв. Връхлетя в стаята, грабна сребърния звънец и го разтресе с такава сила, че прекрасният му звън се дочу и до най-отдалечените кътчета на замъка. Главният лакей, връхлетя в стаята, последван от слугите.
Щом ги видя, Сър Пърсивал искаше да изреве срещу тях като лъв, но гнева и лютивият дим на лулата бяха стегнали гърлото му, така, че вместо рев се чу квичене подобно на квиченето на разтревожена свиня. С отчетлив жест посочи балкона и всички в купом се втурнаха нататък.
Главният лакей прочете надписа и се обърна към господаря си, който продължаваше да подскача и да квичи.
- Вие ли го написахте, Сър? Какъв замах на почерка! Какъв стил! Прекрасно е, сър ! Грух, грух ! Вие сте прасенцето, а аз съм Кумчо Вълчо ! - лакеят бе свил пръсти имитиращи свински копитца и правеше опити да влезе в роля.
В следващият момент усети грешката си, когато бастунът на господарят му се стовари няколко пъти върху гърбът и главата му. Трябваха му само няколко секунди за да промени коренно мнението си по въпроса и възкликна възмутено :
- Та това е скандално ! Кой се е подиграл с честта на господаря? Трябва да се открие злосторника и да се накаже най-строго.
Сър Пърсивал лежеше на леглото си и се държеше за сърцето. Прислужница налагаше челото му със студен компрес.
Главният лакей не можеше да си намери място от притеснение. Глупавата ситуация в която изпадна се дължеше на странностите в характера на господарят му. Той си спомни как преди седмица искаше да се изтъкне, че е намерил добра помощница в кухнята и подхвърли .
- Вижте каква прекрасна девойка, милорд. Сякаш е фея, ангелът на кухнята.
- Не ми показвай нея, ами виж готвача какъв заоблен, здрав задник е отпрал ! -отвърна на свой ред Сър Пърсивал.
Естествено, ставаше въпрос за храната, до която готвачите имаха неограничен достъп и ядяха на поразия, ощетявайки бюджета на замъка.
Но Лакеят не разбра добре намека и прие, че това е поредната странност на господаря му.
След обед вече от Скотланд Ярд бе дошъл графолог и детектив, които да разследват случая.
- Открихте ли каква е жълтата течност с която е изписана тази мерзост, господа ?- попита Сър Пърсивал.
Следователят се доближи да него и прошепна в ухото му.
- Урина, Сър. Трябва да е бил здрав, надарен физически и потентен мъж. Ще проведа разследване. Ще се консултираме с графолога за почерка и ще ви представим подробен доклад. Ще го открием. Не всеки може да изпише вашите инициали с такъв финес.
Два дни по късно сър Пърсивал организира бал в замъка си. Той канеше свои длъжници и хора, зависещи от неговото благоразположение и обичаше публично да ги унизява. Никой не смееше да отказва присъствие на бала, защото със сигурност щеше да си навлече гневът му. Единствените поканени , които не се страхуваха от сър Пърсивал бяха Дон Бъч – испански благородник , далечен родственик на испанския крал. Лейди Мериан, която незнайно защо наричаха галено Брини, Джорж Сенд със своята приятелка Контесса Светлана, италианка с руски корени, за която се знаеше, че тайно пише сонети. Последния гост, на когото не му пукаше от сър Пърсивал бе Марко Гранде Късметa , уличен музикант от Италия, дошъл да забавлява и весели гостите.
Балът беше в разгара си, когато дойде пратеник от Уестминстър, носещ доклада за разследването. Главният лакей се приближи до господаря си с танцова походка и му каза:
- Докладът е тук, милорд.
Сър Пърсивал, пиян, поклащащ се, даде знак на музикантите да спрат. Сред настъпилата тишина той се оригна шумно, хлъцна и оповести с провлачен глас:
- Драги блюдолизци, както знаете от клюките, които със сигурност са достигнали до вас, аз бях жестоко унизен и заведох разследване. Сега този идиот ще прочете резултатите от разследването пред вас и ще разкрие кой, повтарям – кой е този презрян червей, който съсипа прекрасната гледка от балкона ми.
Сър Пърсивал подаде пренебрежително плика на главния лакей, оригна се още веднъж, този път по-авторитетно и нареди :
- Чети !
Тълпата зашумя възбудено. Лакеят наплюнчи важно пръст, отвори пликът, погледна написаното и каза :
- Жълтата течност върху снегът е на коняра, милорд. Признал е пред следователят.
- Това не е истина - гневно тръсна глава сър Пърсивал. Та...та той е неграмотен. Какво казва графологът?
- А графологът пише ...
Лакеят прежълтя и се разтрепери.
- Какво ?
- Сър !
- Чети !
- Простете, милорд ...!
- Чети, говедо !
- Графологът пише, че почеркът е на милейди . Съпругата Ви, Сър. Според изследването,
тя е помогнала на коняра за надписът. Практически... тя го е написала- с разтеперен глас промълви Лакеят.
В първия момент Сър Пърсивал не осъзна това, което чуха ушите му. Премига учудено. Това ли бе подаръкът от съпругата му за 14 Февруари? Миг след това се развика, като обезумял:
- Намерете я веднага! А съм вашия господар! Аз съм Господ! Искам я тук ! Сега !
- Не е възможно, милорд ! Слугинята ѝ казва, че е избягала с коняра - с тънък гласец доложи главният лакей.
Сред всеобщият кикот, Контесса припадна от смях и всички в купом тръгнаха да я свестяват.
В това време музиканта Марко Гранде Късметa и помощницата в кухнята трескаво търсеха стая за да се усамотят. Стаята на Сър Пърсивал се оказа отключена. Те влязоха на пръсти. Марко събу чизмите си, грабна на ръце кухненския ангел и я отнесе в пухеното легло .
...Когато Господ го хвана дяволите... ангелите го отнасят.
*Творбата е по стар английски виц за сър Джон.
Всички имена и събития са измислени. Всяко съвпадение е случайно.
© Марко Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
"Когато Господ го хванат дяволите, ангелите го отнасят." »
3 Puesto
Свързани произведения
Comentarios
-
! -
Възможно е, пробвахме го с една мацка, написахме “Сенд е пич”, красиво се получи, но снегът бързо се стопи и не можах да го снимам.
-
Естествено, че е невъзможно, Дари.
Това е само виц . -
Това го четох вчера, много развеселяваща образност. Опитвах се да си представя как точно е станало изписването, но единственият възможен начин, ми се видя невъзможен
-
Благодаря !
-
Успяваш да усмихваш! Браво!
-
Радвам се, че те усмихнах !
-
Благодаря,Синьо Цвете !
Как да завърша? С подробности как прислужницата от кухнята
се възползва от непорочността на Марко музикантчето ?
Тогава минаваме в друг жанр.
Гавраил! -
Страхотно средство за писане.Само двадесет години по-млада жена може да го измисли.
-
Хих! Скица!
Ама тоя завършек...нещо джаста-праста ми дойде. Явно си бързал към някоя открехната врата и си го драснал надве-натри.
Но хуморът ти ме извади от темерутското ми мълчание и ти благодаря. -
За читатели, като теб пиша моите разкази, Мария.
Вече десет години имам твоята подкрепа. Как върви времето ?! Благодаря ти ! -
Смехът може да бъде оръжие. Раболепието, за жалост, е неизличима болест не от векове, а от хилядолетия.
Образът на съвременния мъж, купил младата си жена, е също непроменен от векове. Съвремен ли е тогава?
Под думите в този разказ има скрити послания, които сам всеки трябва да открие. -
Поправих го, Пепи ! Джон Пърсивал . JP.
Благодаря, Ирина !
Благодаря, Мария ! Ти си от хората, които не се плъзват по повърхността на произведението а навлизат в дълбочина. Задават си въпроси. Например:
Какво е посланието на автора в образа на Лакея?
Познавам ли хора с подобно раболепие в наше време ?
Разпознавам ли черти на съвременния мъж в образа на сър Пърсивал или те са останали в миналото ?
Познавам ли хора, зависими и превърнали се в " гости на бала"?
Разпознавам ли някой в лицето на музиканта Марко, за който най-важното е да "забърше" поредната бройка и нищо друго, което става около него не го интересува ?
Има ли още жени, като Милейди, зарязали уюта и парите и последвали любовта си ?
И още много въпроси ще си зададеш, Мария. За което ти благодаря ! -
💐 LiaNik (И.К.) - поздравления!
Може ли само да попитам ДП какво означава? -
Ах! Поздравления! Умили ме тая картина. С пишещото милейди
-
Когато ти целунат си от Бог,
дори и да не знаеш точно где е,
пред погледа му бащински, но строг,
способен си и мъртъв да разсмееш.
Успех, Марко!☀️ -
Хей, И.К ! Радвам се, че си на моята страница. Нормално е понякога и да ударим греда. Във футбола редовно го правят.
Ако трябва да съм честен, аз никога не си харесвам творбите. Винаги мисля, че може бъдат по-добре. Радвам се,че ти си ми съмишленик този път. Не съм сам.
Дори и за миг не съм си помислял да блокирам някого, за това, че има мнение различно от моето. Защото истината никога не е сама. Всеки има своята истина и кой съм аз, за да ти преча да я изкажеш.
Разбира се, понякога някои нарочно искат да ме засегнат.
Но не може да ми кажат ти си такъв или онакъв. Как ще ме засегнат ?
Аз много добре знам какъв съм. Познавам си се от през целият си съзнателен живот.
Със всичките си плюсове и минуси.
По-добре познавам себе си от някой, който дори не ме познава.
За колегите ти - избрал съм " широко скроени " хора, без комплекси. Те са ми приятели.
Казваш, че си представяш бала. Yes !
Поне нещо ми се е получило !
Благодаря, И.К ! -
Зависи от гледната точка,но да, забавно е. Само хуморът е малко, като на "ДП". Грухтящ на моменти. Ала така е,не на всеки дърт нер.., му се полага младо. Между другото, лично за мен това ти е най- лошото произведение. Не го приемай лично, но си е твое право, ако си решил да ме блокираш. Няма да си единственият. На някои не им понася чуждото мнение, независимо дали е изказано чистосърдечно и без някакви задни помисли. Харесвам другите ти разкази,но този освен с този коментар, няма да го оценя. Хубавото е,че колегите, чиито имена си избрал за прототип , не са докачливи. Представих си бала...
-
Благодаря, Елка !
-
Посмях се отново с този Сър! Браво, Марко! Успех!
-
Ха - ха... 😀😀😀
Изчервих се... 😊
На какви дивотии щях да науча Джорж Сенд...
Добре, че ме спря... -
Една деветдесетгодишна баба, попитала прислужницата си, дали прави сонети.
- Какво е това! - учудила се прислужницата.
Бабата обяснила.
- А, това ли? Правя, но то не се казва така.
И бабата разбрала, че цял живот е живяла в заблуда и си е мислела, че прави сонети.
........
Пишат ли се или се правят, Конти? -
Сенд... 😀😀😀
Уби ми въображението с един удар...
И за какво да пиша сега... 🤔
Освен да покажа на Джорж Сенд, как се пишат сонети... 😋 -
Художествена измислица е. Джорж Сенд, даже не знае какво е сонет.
-
Марко, поласкана съм, че в разказа си си включил персонаж, който удивително прилича на мен...
Възхищавам се на умението ти...
Снощи ти ми говореше за Сър Пърсивъл и за страстта му към шотландското уиски, а аз изобщо не можех да вдяна... 😀😀😀
И как разбра, че с Джорж Сенд тайно си пишем сонети... 😜 -
-
Хумористичните разкази обогатяват читателите. Ако видя жълт надпис с женски почерк в снега, ще знам как е направен.
-
Пер, интересното във вица е, че надписът е Сър Джон е говедо. Веднага ми дойде на ум, че " мастилото" не би стигнало за толкова дълъг надпис.
Благодаря за посещението, Катя ! Вкарах допълнителните персонажи, за да може някой да го "отнесе" накрая и да е по темата.
-
написах един, ама той е за друго предизвикателство - "Когато Жената я хванат дяволите, Човека го отнася" - обаче нямаше къде да го кача
за това остана извън... 🐒 -
О, значи напразно съм направил алюзията с нашенския ДП. Тюх!
-
Ама как ще са измислени имената и героите? Ами всички по-важни гости на бала са сред коментиращите тук. Само имената на прислугата са спестени, но и ние го прочетохме. Оригинално е и забавно. Никога мъжът не трябва да подценява жена си, защото не се знае какво ще му сервира.
-
Хайде, бе Пепи ! От кога чакам този миг.
Бих се радвал да се включиш в предизвикателството 14 Февруари.
Един пиянски сатиричен разказ или любовно- хумористичен. Ти си !
Под мотото: " Да оставим тъгата да си почине ". -
Между другото ти ме "зарази" с хумора си, за да пропиша и хумористични разкази, вицове и миниатюри!
-
Благодаря, Пепи !
То си е предизвикателство да направиш кавър версия на тъп виц.
Надявам се, че съм се справил. -
Вица го знаем, интерпретацията е важна! Супер си е!
-
Благодаря, Деница !
Благодаря, Мариана. Опитах се да запазя максимум благоприличие.
Благодаря, Силвия
Поздрави, Пер ! Благодаря, че посети страницата ми. Надписа на английски би бил : JP IS A PIG . Реших да го преведа на български. Като се замисля идеята да е на английски е добра.
Благодаря, Светла. Благодаря, че прие шегата с усмивка. Необходимо ми беше да ви включа в разказа, заради персонажа на музиканта.
Сенд. изтрих някой " расистки" коментари .
Току виж половината от европейския парламент са се обидили на пол.
Благодаря за посещението , Блу !
: Милейди е упорита но накрая... ангелът го отнесе. -
Харесвам щурите идеи и нестандартното отношение към живота. Късметлия си. Бог те е целунал някъде, не знам точно къде.
-
Марко... 😀😀😀
Припадам от смях отново...
Невероятен си, човече...
Прости ми, че не съм удостоила на време с вниманието си този прекрасен разказ... -
Продължително обучение е нужно да се научи човек да пише с писалката. Ама си пояснил, че милейди е упорита.
-
Хм. Не знам защо, но очаквах първото име на лорда да е я Дейвид, я Далглиш, я Донъли или поне Дъбхил. Джон е с J, също като Джилиян, но ДП не е с J. Милейди явно е била разсеяна от писалката и се е объркала. Поздрав!
-
Прочетох с удоволствие. Много хубаво се е получило.
-
Забравих да кажа, че закачката ми хареса, с мярка си е. Ама и ти пишеш завоалирано. Цензура ли има? Гледам, че някои от коментарите ми липсват.
-
Хахахах. Браво. Много забавно 🤣🤣
-
А като добавим и неслучайните съвпадения надявам се, чувството за хумор да надделее.
-
Благодаря, че винаги подкрепяш моите нестандартни идеи , Красимира !
Исках да заформя петицата, за да не пропадне предизвикателството.( пет творби минимум).
Признавам си, този разказ е най-идиотската идея която ми е минало през ума да развия.
Страшно съм разколебан, да не би да преминах границата на благоприличие. Благодаря ти за подкрепата ! Вярвай ми, много ми беше нужна в този момент. -
Марко, всички ангели са спасени тук, поздрави за чувството за хумор Подаръкът на милейди обаче е оригинален. Успех!
-
Не и ако работи със замах. И има здрава ръка .
-
Писалката става неуправляема, ако я държи жена.
-
Да но може да държи писалката !
-
Благодаря, лейди Мериан !
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Преразказах художествено един стар виц.