Когато Господ...

                                                        Във своя замък , каменен и стар

                                                        Сър Пърсивал спокойно спеше.

                                                        в прекрасна спалня – като крал.

                                                        Прислугата му пред вратата бдеше.

                                                                                                                            ..из песента

                                                                                                                             на Марко Гранде Късметa .

 Свеж въздух, който се прокрадна през открехнатата врата на балкона, пробуди спящият сър Пърсивал. Той се прозя, протегна се блажено, разтърка носът си и кихна. Часовникът клонеше към обяд и господарят на замъка потърси с очи звънеца за прислугата си.

Когато видя сребърното звънче поставено чак върху камината намираща се в ъгъла на стаята, намръщи се и плесна три пъти с ръце. Почака за миг и повтори призива, но никой не отвори вратата. Това вече можеше да развали настроението му за целия ден. Пое дълбоко дъх. Изправи се, облече сивият си халат и се заоглежда за лулата си.

  Помисли си, че днес не трябва да се ядосва на прислугата, защото денят беше 14 февруари – денят на влюбените и джентълменът очакваше подарък от съпругата си. Естествено на този ден само тя му правеше подарък, защото най- големия подарък, който може да получи тя,  вече го беше получила. Честта да бъде омъжена за него. Един богат, умен  и властен съпруг. Жена му, беше двадесет години по-млада. И както мило казваше за нея сър Пърсивал : „ Упорита и тъпа като овца“.

  Намери лулата си на дъбовата маса, захвърлена до празна бутилка от шотландско уиски. Почисти я, натъпка я с ароматизиран тютюн и запали, като изпита върховно удоволствие от първото всмукване.

  Отвори вратата на балкона. Усети хлад и тишина. Ливадата пред замъка бе покрита с бял пухкав сняг. Сър Пърсивал всмукна отново дълбоко с удоволствие от лулата си, сведе очи на долу и видя нещо от което се задави и сякаш целия дим излезе през ушите му. На поляната пред балкона в снега се жълтееше надпис : "JP IS PIG" * (* Джон Пърсивал е свиня)

Личните му инициали JP бяха изписани с невероятен художествен замах.

  Джон Пърсивал се зачерви от гняв. Връхлетя в стаята, грабна сребърния звънец и го разтресе с такава сила, че прекрасният му звън се дочу и до най-отдалечените кътчета на замъка. Главният лакей, връхлетя в стаята, последван от слугите.

  Щом ги видя, Сър Пърсивал искаше да изреве срещу тях като лъв, но гнева и лютивият дим на лулата бяха стегнали гърлото му, така, че вместо рев се чу квичене подобно на квиченето на разтревожена свиня. С отчетлив жест посочи балкона и всички в купом се втурнаха нататък.

 Главният лакей прочете надписа и се обърна към господаря си, който продължаваше да подскача и да квичи.

- Вие ли го написахте, Сър?  Какъв замах на почерка! Какъв стил! Прекрасно е, сър ! Грух, грух ! Вие сте прасенцето, а аз съм Кумчо Вълчо ! - лакеят бе свил пръсти имитиращи свински копитца и правеше опити да влезе в роля. 

В следващият момент усети грешката си, когато бастунът на господарят му се стовари няколко пъти върху гърбът и главата му. Трябваха му само няколко секунди за да промени коренно мнението си по въпроса и възкликна възмутено :

- Та това е скандално ! Кой се е подиграл с честта на господаря? Трябва да се открие злосторника и да се накаже най-строго.

  Сър Пърсивал лежеше на леглото си и се държеше за сърцето. Прислужница налагаше челото му със студен компрес.

Главният лакей не можеше да си намери място от притеснение. Глупавата ситуация в която изпадна се дължеше на странностите в характера на господарят му. Той си спомни как преди седмица искаше да се изтъкне, че е намерил добра помощница в кухнята и подхвърли .

- Вижте каква прекрасна девойка, милорд. Сякаш е фея, ангелът на кухнята.

- Не ми показвай нея, ами виж готвача какъв заоблен, здрав задник е отпрал ! -отвърна на свой ред Сър Пърсивал.

  Естествено, ставаше въпрос за храната, до която готвачите имаха неограничен достъп и ядяха на поразия, ощетявайки бюджета на замъка.

  Но Лакеят не разбра добре намека и прие, че това е поредната странност на господаря му.

След обед вече от Скотланд Ярд бе дошъл графолог и детектив, които да разследват случая.

- Открихте ли каква е жълтата течност с която е изписана тази мерзост, господа ?- попита Сър Пърсивал.

Следователят се доближи да него и прошепна в ухото му.

- Урина, Сър. Трябва да е бил здрав, надарен физически и потентен мъж. Ще проведа разследване. Ще се консултираме с графолога за почерка и ще ви представим подробен доклад. Ще го открием. Не всеки може да изпише вашите инициали с такъв финес.

  Два дни по късно сър Пърсивал организира бал в замъка си. Той канеше свои длъжници и хора, зависещи от неговото благоразположение и обичаше публично да ги унизява. Никой не смееше да отказва присъствие на бала, защото със сигурност щеше да си навлече гневът му. Единствените поканени , които не се страхуваха от сър Пърсивал бяха Дон Бъч – испански благородник , далечен родственик на испанския крал. Лейди Мериан, която незнайно защо наричаха галено Брини, Джорж Сенд със своята приятелка Контесса Светлана, италианка с руски корени, за която се знаеше, че тайно пише сонети. Последния гост, на когото не му пукаше от сър Пърсивал бе Марко Гранде Късметa , уличен музикант от Италия, дошъл да забавлява и весели гостите.

  Балът беше в разгара си, когато дойде пратеник от Уестминстър, носещ доклада за разследването. Главният лакей се приближи до господаря си с танцова походка и му каза:

- Докладът е тук, милорд.

  Сър Пърсивал, пиян, поклащащ се, даде знак на музикантите да спрат. Сред настъпилата тишина той се оригна шумно, хлъцна и оповести с провлачен глас:

- Драги блюдолизци, както знаете от клюките, които със сигурност са достигнали до вас, аз бях жестоко унизен и заведох разследване. Сега този идиот ще прочете резултатите от разследването пред вас и ще разкрие кой, повтарям – кой е този презрян червей, който съсипа прекрасната гледка от балкона ми.

  Сър Пърсивал подаде пренебрежително плика на главния лакей, оригна се още веднъж, този път по-авторитетно и нареди :

- Чети !

Тълпата зашумя възбудено. Лакеят наплюнчи важно пръст, отвори пликът, погледна написаното и каза :

- Жълтата течност върху снегът е на коняра, милорд. Признал е пред следователят.

- Това не е истина - гневно тръсна глава сър Пърсивал. Та...та той е неграмотен. Какво казва графологът?

- А графологът пише ...

Лакеят прежълтя и се разтрепери.

- Какво ?

- Сър !

- Чети !

- Простете, милорд ...!

- Чети, говедо !

- Графологът пише, че почеркът е на милейди . Съпругата Ви, Сър. Според изследването,  

тя е помогнала на коняра за надписът. Практически... тя го е написала- с разтеперен глас промълви Лакеят.

  В първия момент Сър Пърсивал не осъзна това, което чуха ушите му.  Премига учудено.  Това ли бе подаръкът от съпругата му за 14 Февруари?  Миг след това се развика, като обезумял:

- Намерете я веднага! А съм вашия господар! Аз съм Господ! Искам я тук ! Сега !

- Не е възможно, милорд ! Слугинята ѝ казва, че е избягала с коняра - с тънък гласец доложи главният лакей.

Сред всеобщият кикот, Контесса припадна от смях и всички в купом тръгнаха да я свестяват.

  В това време музиканта Марко Гранде Късметa и помощницата в кухнята трескаво търсеха стая за да се усамотят. Стаята на Сър Пърсивал се оказа отключена. Те влязоха на пръсти. Марко събу чизмите си, грабна на ръце кухненския ангел и я отнесе в пухеното легло .

...Когато Господ го хвана дяволите... ангелите го отнасят.

*Творбата е по стар английски виц за сър Джон.

Всички имена и събития са измислени. Всяко съвпадение е случайно.