marco777 (Марко)
41 3008
1.02.2020 г., 21:05 ч.  

Когато Господ... 

  Проза » Хумористична
1606 12 51
9 мин за четене

                                                        Във своя замък , каменен и стар

                                                        Сър Пърсивал спокойно спеше.

                                                        в прекрасна спалня – като крал.

                                                        Прислугата му пред вратата бдеше.

 

                                                                                                                            ..из песента

                                                                                                                             на Марко Гранде Късметa .

                   

 Свеж въздух, който се прокрадна през открехнатата врата на балкона, пробуди спящият сър Пърсивал. Той се прозя, протегна се блажено, разтърка носът си и кихна. Часовникът клонеше към обяд и господарят на замъка потърси с очи звънеца за прислугата си.

Когато видя сребърното звънче поставено чак върху камината намираща се в ъгъла на стаята, намръщи се и плесна три пъти с ръце. Почака за миг и повтори призива, но никой не отвори вратата. Това вече можеше да развали настроението му за целия ден. Пое дълбоко дъх. Изправи се, облече сивият си халат и се заоглежда за лулата си.

  Помисли си, че днес не трябва да се ядосва на прислугата, защото денят беше 14 февруари – денят на влюбените и джентълменът очакваше подарък от съпругата си. Естествено на този ден само тя му правеше подарък, защото най- големия подарък, който може да получи тя,  вече го беше получила. Честта да бъде омъжена за него. Един богат, умен  и властен съпруг. Жена му, беше двадесет години по-млада. И както мило казваше за нея сър Пърсивал : „ Упорита и тъпа като овца“.

  Намери лулата си на дъбовата маса, захвърлена до празна бутилка от шотландско уиски. Почисти я, натъпка я с ароматизиран тютюн и запали, като изпита върховно удоволствие от първото всмукване.

  Отвори вратата на балкона. Усети хлад и тишина. Ливадата пред замъка бе покрита с бял пухкав сняг. Сър Пърсивал всмукна отново дълбоко с удоволствие от лулата си, сведе очи на долу и видя нещо от което се задави и сякаш целия дим излезе през ушите му. На поляната пред балкона в снега се жълтееше надпис : "JP IS PIG" * (* Джон Пърсивал е свиня)

Личните му инициали JP бяха изписани с невероятен художествен замах.

  Джон Пърсивал се зачерви от гняв. Връхлетя в стаята, грабна сребърния звънец и го разтресе с такава сила, че прекрасният му звън се дочу и до най-отдалечените кътчета на замъка. Главният лакей, връхлетя в стаята, последван от слугите.

  Щом ги видя, Сър Пърсивал искаше да изреве срещу тях като лъв, но гнева и лютивият дим на лулата бяха стегнали гърлото му, така, че вместо рев се чу квичене подобно на квиченето на разтревожена свиня. С отчетлив жест посочи балкона и всички в купом се втурнаха нататък.

 Главният лакей прочете надписа и се обърна към господаря си, който продължаваше да подскача и да квичи.

- Вие ли го написахте, Сър?  Какъв замах на почерка! Какъв стил! Прекрасно е, сър ! Грух, грух ! Вие сте прасенцето, а аз съм Кумчо Вълчо ! - лакеят бе свил пръсти имитиращи свински копитца и правеше опити да влезе в роля. 

В следващият момент усети грешката си, когато бастунът на господарят му се стовари няколко пъти върху гърбът и главата му. Трябваха му само няколко секунди за да промени коренно мнението си по въпроса и възкликна възмутено :

- Та това е скандално ! Кой се е подиграл с честта на господаря? Трябва да се открие злосторника и да се накаже най-строго.

  Сър Пърсивал лежеше на леглото си и се държеше за сърцето. Прислужница налагаше челото му със студен компрес.

Главният лакей не можеше да си намери място от притеснение. Глупавата ситуация в която изпадна се дължеше на странностите в характера на господарят му. Той си спомни как преди седмица искаше да се изтъкне, че е намерил добра помощница в кухнята и подхвърли .

- Вижте каква прекрасна девойка, милорд. Сякаш е фея, ангелът на кухнята.

- Не ми показвай нея, ами виж готвача какъв заоблен, здрав задник е отпрал ! -отвърна на свой ред Сър Пърсивал.

  Естествено, ставаше въпрос за храната, до която готвачите имаха неограничен достъп и ядяха на поразия, ощетявайки бюджета на замъка.

  Но Лакеят не разбра добре намека и прие, че това е поредната странност на господаря му.

След обед вече от Скотланд Ярд бе дошъл графолог и детектив, които да разследват случая.

- Открихте ли каква е жълтата течност с която е изписана тази мерзост, господа ?- попита Сър Пърсивал.

Следователят се доближи да него и прошепна в ухото му.

- Урина, Сър. Трябва да е бил здрав, надарен физически и потентен мъж. Ще проведа разследване. Ще се консултираме с графолога за почерка и ще ви представим подробен доклад. Ще го открием. Не всеки може да изпише вашите инициали с такъв финес.

  Два дни по късно сър Пърсивал организира бал в замъка си. Той канеше свои длъжници и хора, зависещи от неговото благоразположение и обичаше публично да ги унизява. Никой не смееше да отказва присъствие на бала, защото със сигурност щеше да си навлече гневът му. Единствените поканени , които не се страхуваха от сър Пърсивал бяха Дон Бъч – испански благородник , далечен родственик на испанския крал. Лейди Мериан, която незнайно защо наричаха галено Брини, Джорж Сенд със своята приятелка Контесса Светлана, италианка с руски корени, за която се знаеше, че тайно пише сонети. Последния гост, на когото не му пукаше от сър Пърсивал бе Марко Гранде Късметa , уличен музикант от Италия, дошъл да забавлява и весели гостите.

  Балът беше в разгара си, когато дойде пратеник от Уестминстър, носещ доклада за разследването. Главният лакей се приближи до господаря си с танцова походка и му каза:

- Докладът е тук, милорд.

  Сър Пърсивал, пиян, поклащащ се, даде знак на музикантите да спрат. Сред настъпилата тишина той се оригна шумно, хлъцна и оповести с провлачен глас:

- Драги блюдолизци, както знаете от клюките, които със сигурност са достигнали до вас, аз бях жестоко унизен и заведох разследване. Сега този идиот ще прочете резултатите от разследването пред вас и ще разкрие кой, повтарям – кой е този презрян червей, който съсипа прекрасната гледка от балкона ми.

  Сър Пърсивал подаде пренебрежително плика на главния лакей, оригна се още веднъж, този път по-авторитетно и нареди :

- Чети !

Тълпата зашумя възбудено. Лакеят наплюнчи важно пръст, отвори пликът, погледна написаното и каза :

- Жълтата течност върху снегът е на коняра, милорд. Признал е пред следователят.

- Това не е истина - гневно тръсна глава сър Пърсивал. Та...та той е неграмотен. Какво казва графологът?

- А графологът пише ...

Лакеят прежълтя и се разтрепери.

- Какво ?

- Сър !

- Чети !

- Простете, милорд ...!

- Чети, говедо !

- Графологът пише, че почеркът е на милейди . Съпругата Ви, Сър. Според изследването,  

тя е помогнала на коняра за надписът. Практически... тя го е написала- с разтеперен глас промълви Лакеят.

  В първия момент Сър Пърсивал не осъзна това, което чуха ушите му.  Премига учудено.  Това ли бе подаръкът от съпругата му за 14 Февруари?  Миг след това се развика, като обезумял:

- Намерете я веднага! А съм вашия господар! Аз съм Господ! Искам я тук ! Сега !

- Не е възможно, милорд ! Слугинята ѝ казва, че е избягала с коняра - с тънък гласец доложи главният лакей.

Сред всеобщият кикот, Контесса припадна от смях и всички в купом тръгнаха да я свестяват.

  В това време музиканта Марко Гранде Късметa и помощницата в кухнята трескаво търсеха стая за да се усамотят. Стаята на Сър Пърсивал се оказа отключена. Те влязоха на пръсти. Марко събу чизмите си, грабна на ръце кухненския ангел и я отнесе в пухеното легло .

...Когато Господ го хвана дяволите... ангелите го отнасят.

 

*Творбата е по стар английски виц за сър Джон.

Всички имена и събития са измислени. Всяко съвпадение е случайно.

© Марко Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

"Когато Господ го хванат дяволите, ангелите го отнасят." »

3 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Гедеон, но идеята не е моя.
    Преразказах художествено един стар виц.
  • !
  • Възможно е, пробвахме го с една мацка, написахме “Сенд е пич”, красиво се получи, но снегът бързо се стопи и не можах да го снимам.
  • Естествено, че е невъзможно, Дари.
    Това е само виц .
  • Това го четох вчера, много развеселяваща образност. Опитвах се да си представя как точно е станало изписването, но единственият възможен начин, ми се видя невъзможен
  • Благодаря !
  • Успяваш да усмихваш! Браво!
  • Радвам се, че те усмихнах !
  • Благодаря,Синьо Цвете !
    Как да завърша? С подробности как прислужницата от кухнята
    се възползва от непорочността на Марко музикантчето ?
    Тогава минаваме в друг жанр.
    Гавраил!
  • Страхотно средство за писане.Само двадесет години по-млада жена може да го измисли.
  • Хих! Скица!
    Ама тоя завършек...нещо джаста-праста ми дойде. Явно си бързал към някоя открехната врата и си го драснал надве-натри.
    Но хуморът ти ме извади от темерутското ми мълчание и ти благодаря.
  • За читатели, като теб пиша моите разкази, Мария.
    Вече десет години имам твоята подкрепа. Как върви времето ?! Благодаря ти !
  • Смехът може да бъде оръжие. Раболепието, за жалост, е неизличима болест не от векове, а от хилядолетия.
    Образът на съвременния мъж, купил младата си жена, е също непроменен от векове. Съвремен ли е тогава?
    Под думите в този разказ има скрити послания, които сам всеки трябва да открие.
  • Поправих го, Пепи ! Джон Пърсивал . JP.
    Благодаря, Ирина !
    Благодаря, Мария ! Ти си от хората, които не се плъзват по повърхността на произведението а навлизат в дълбочина. Задават си въпроси. Например:
    Какво е посланието на автора в образа на Лакея?
    Познавам ли хора с подобно раболепие в наше време ?
    Разпознавам ли черти на съвременния мъж в образа на сър Пърсивал или те са останали в миналото ?
    Познавам ли хора, зависими и превърнали се в " гости на бала"?
    Разпознавам ли някой в лицето на музиканта Марко, за който най-важното е да "забърше" поредната бройка и нищо друго, което става около него не го интересува ?
    Има ли още жени, като Милейди, зарязали уюта и парите и последвали любовта си ?
    И още много въпроси ще си зададеш, Мария. За което ти благодаря !
  • 💐 LiaNik (И.К.) - поздравления!
    Може ли само да попитам ДП какво означава?
  • Ах! Поздравления! Умили ме тая картина. С пишещото милейди
  • Когато ти целунат си от Бог,
    дори и да не знаеш точно где е,
    пред погледа му бащински, но строг,
    способен си и мъртъв да разсмееш.

    Успех, Марко!☀️
  • Хей, И.К ! Радвам се, че си на моята страница. Нормално е понякога и да ударим греда. Във футбола редовно го правят.
    Ако трябва да съм честен, аз никога не си харесвам творбите. Винаги мисля, че може бъдат по-добре. Радвам се,че ти си ми съмишленик този път. Не съм сам.
    Дори и за миг не съм си помислял да блокирам някого, за това, че има мнение различно от моето. Защото истината никога не е сама. Всеки има своята истина и кой съм аз, за да ти преча да я изкажеш.
    Разбира се, понякога някои нарочно искат да ме засегнат.
    Но не може да ми кажат ти си такъв или онакъв. Как ще ме засегнат ?
    Аз много добре знам какъв съм. Познавам си се от през целият си съзнателен живот.
    Със всичките си плюсове и минуси.
    По-добре познавам себе си от някой, който дори не ме познава.
    За колегите ти - избрал съм " широко скроени " хора, без комплекси. Те са ми приятели.
    Казваш, че си представяш бала. Yes !
    Поне нещо ми се е получило !
    Благодаря, И.К !
  • Зависи от гледната точка,но да, забавно е. Само хуморът е малко, като на "ДП". Грухтящ на моменти. Ала така е,не на всеки дърт нер.., му се полага младо. Между другото, лично за мен това ти е най- лошото произведение. Не го приемай лично, но си е твое право, ако си решил да ме блокираш. Няма да си единственият. На някои не им понася чуждото мнение, независимо дали е изказано чистосърдечно и без някакви задни помисли. Харесвам другите ти разкази,но този освен с този коментар, няма да го оценя. Хубавото е,че колегите, чиито имена си избрал за прототип , не са докачливи. Представих си бала...
  • Благодаря, Елка !
  • Посмях се отново с този Сър! Браво, Марко! Успех!
  • Ха - ха... 😀😀😀
    Изчервих се... 😊
    На какви дивотии щях да науча Джорж Сенд...
    Добре, че ме спря...
  • Една деветдесетгодишна баба, попитала прислужницата си, дали прави сонети.
    - Какво е това! - учудила се прислужницата.
    Бабата обяснила.
    - А, това ли? Правя, но то не се казва така.
    И бабата разбрала, че цял живот е живяла в заблуда и си е мислела, че прави сонети.
    ........
    Пишат ли се или се правят, Конти?
  • Сенд... 😀😀😀
    Уби ми въображението с един удар...
    И за какво да пиша сега... 🤔
    Освен да покажа на Джорж Сенд, как се пишат сонети... 😋
  • Художествена измислица е. Джорж Сенд, даже не знае какво е сонет.
  • Марко, поласкана съм, че в разказа си си включил персонаж, който удивително прилича на мен...
    Възхищавам се на умението ти...
    Снощи ти ми говореше за Сър Пърсивъл и за страстта му към шотландското уиски, а аз изобщо не можех да вдяна... 😀😀😀
    И как разбра, че с Джорж Сенд тайно си пишем сонети... 😜
  • Хумористичните разкази обогатяват читателите. Ако видя жълт надпис с женски почерк в снега, ще знам как е направен.
  • Пер, интересното във вица е, че надписът е Сър Джон е говедо. Веднага ми дойде на ум, че " мастилото" не би стигнало за толкова дълъг надпис.
    Благодаря за посещението, Катя ! Вкарах допълнителните персонажи, за да може някой да го "отнесе" накрая и да е по темата.
  • написах един, ама той е за друго предизвикателство - "Когато Жената я хванат дяволите, Човека го отнася" - обаче нямаше къде да го кача
    за това остана извън... 🐒
  • О, значи напразно съм направил алюзията с нашенския ДП. Тюх!
  • Ама как ще са измислени имената и героите? Ами всички по-важни гости на бала са сред коментиращите тук. Само имената на прислугата са спестени, но и ние го прочетохме. Оригинално е и забавно. Никога мъжът не трябва да подценява жена си, защото не се знае какво ще му сервира.
  • Хайде, бе Пепи ! От кога чакам този миг.
    Бих се радвал да се включиш в предизвикателството 14 Февруари.
    Един пиянски сатиричен разказ или любовно- хумористичен. Ти си !
    Под мотото: " Да оставим тъгата да си почине ".
  • Между другото ти ме "зарази" с хумора си, за да пропиша и хумористични разкази, вицове и миниатюри!
  • Благодаря, Пепи !
    То си е предизвикателство да направиш кавър версия на тъп виц.
    Надявам се, че съм се справил.
  • Вица го знаем, интерпретацията е важна! Супер си е!
  • Благодаря, Деница !
    Благодаря, Мариана. Опитах се да запазя максимум благоприличие.
    Благодаря, Силвия
    Поздрави, Пер ! Благодаря, че посети страницата ми. Надписа на английски би бил : JP IS A PIG . Реших да го преведа на български. Като се замисля идеята да е на английски е добра.
    Благодаря, Светла. Благодаря, че прие шегата с усмивка. Необходимо ми беше да ви включа в разказа, заради персонажа на музиканта.
    Сенд. изтрих някой " расистки" коментари .
    Току виж половината от европейския парламент са се обидили на пол.
    Благодаря за посещението , Блу !
    : Милейди е упорита но накрая... ангелът го отнесе.
  • Харесвам щурите идеи и нестандартното отношение към живота. Късметлия си. Бог те е целунал някъде, не знам точно къде.
  • Марко... 😀😀😀
    Припадам от смях отново...
    Невероятен си, човече...
    Прости ми, че не съм удостоила на време с вниманието си този прекрасен разказ...
  • Продължително обучение е нужно да се научи човек да пише с писалката. Ама си пояснил, че милейди е упорита.
  • Хм. Не знам защо, но очаквах първото име на лорда да е я Дейвид, я Далглиш, я Донъли или поне Дъбхил. Джон е с J, също като Джилиян, но ДП не е с J. Милейди явно е била разсеяна от писалката и се е объркала. Поздрав!
  • Прочетох с удоволствие. Много хубаво се е получило.
  • Забравих да кажа, че закачката ми хареса, с мярка си е. Ама и ти пишеш завоалирано. Цензура ли има? Гледам, че някои от коментарите ми липсват.
  • Хахахах. Браво. Много забавно 🤣🤣
  • А като добавим и неслучайните съвпадения надявам се, чувството за хумор да надделее.
  • Благодаря, че винаги подкрепяш моите нестандартни идеи , Красимира !
    Исках да заформя петицата, за да не пропадне предизвикателството.( пет творби минимум).
    Признавам си, този разказ е най-идиотската идея която ми е минало през ума да развия.
    Страшно съм разколебан, да не би да преминах границата на благоприличие. Благодаря ти за подкрепата ! Вярвай ми, много ми беше нужна в този момент.
  • Марко, всички ангели са спасени тук, поздрави за чувството за хумор Подаръкът на милейди обаче е оригинален. Успех!
  • Не и ако работи със замах. И има здрава ръка .
  • Писалката става неуправляема, ако я държи жена.
  • Да но може да държи писалката !
  • Благодаря, лейди Мериан !
Предложения
: ??:??