Във своя замък , каменен и стар
Сър Пърсивал спокойно спеше.
в прекрасна спалня – като крал.
Прислугата му пред вратата бдеше.
..из песента
на Марко Гранде Късметa .
Свеж въздух, който се прокрадна през открехнатата врата на балкона, пробуди спящият сър Пърсивал. Той се прозя, протегна се блажено, разтърка носът си и кихна. Часовникът клонеше към обяд и господарят на замъка потърси с очи звънеца за прислугата си.
Когато видя сребърното звънче поставено чак върху камината намираща се в ъгъла на стаята, намръщи се и плесна три пъти с ръце. Почака за миг и повтори призива, но никой не отвори вратата. Това вече можеше да развали настроението му за целия ден. Пое дълбоко дъх. Изправи се, облече сивият си халат и се заоглежда за лулата си.
Помисли си, че днес не трябва да се ядосва на прислугата, защото денят беше 14 февруари – денят на влюбените и джентълменът очакваше подарък от съпругата си. Естествено на този ден само тя му правеше подарък, защото най- големия подарък, който може да полу ...