- Здрасти, наборе, какво ново при теб?
- Новото е, наборе, че чакаме гости и жената ме подгони за топъл хляб, и сега докато чакам да го докарат, ще приседна до тебе в кафенето, че краката ми вече не държат...
- Сядай, наборе, сядай да ми правиш компания. Кънчо, я дай тука едно безкофеиново за дядо ти Кирчо! Та какво празнувате, щото гости в тия времена рядко се канят и трудно се издържат?
- С жената правим петдесет години семеен хомот, та децата и внуците ще се съберат да ни уважат и да се почерпим по този повод...
- Дай Боже всекиму такова щастие, наборе. Пък и като гледам как те глези твойта булка, направо си улучил шестица от тотото с нея...
- Прав си, наборе, прав си, ама ако знаеш как започна всичко, ще се чудиш и маеш...
Тогава още живеехме на село в схлупената къщурка на баба и дядо заедно с домочадието на големия ми брат.
Бях още голобрад и аджамия, кога тръгнах с баща ми по дюлгерлък. Занаят да уча и да му помагам...
Работехме у едни хора в съседното село... Цял месец комай се ...