Когато се запали фенерът

                                            Когато се запали фенерът

          Живял някога един разбойник... Убивал, грабил, трупал награбеното, докато един ден казал: СТИГА. А после? Като не знаел послето, влязъл в един храм и се замолил. Гледал хората как го правят и той така. Питал и се молил: Кажи ми, Боже на хората и добиците, как да откупя лошотиите, дето съм сътворил, как да се измия от кръвта человеческа? И като го правел това много пъти,най-накрая отговор дочул от ангел, само за него виден: Купи лозе и къща в него съгради, та там сам в размисъл и работа заживей и който от там помине, с грозде гощавай. А пари за гроздето да не вземаш - тези, дето си награбил, до края ти ще да ти стигнат!

         И купил лозе на южен скат, па къща в лозето съградил колкото за себе си. Ни жена потърсил, ни скот някаква. Хубаво и слънчево грозде раждало лозето и без да му се свиди, на людете божии го раздавал, а те го благославяли и хвалили за доброто му сърце, за смирения му живот и поглед... Година, две... пет... И пак отишъл в храма, че не знаел къде другаде да иде. И пак се Богу замолил и заразпитвал: Докога, Боже, така да живея и ни жена, ни скот при мене да не се свърта?Как, Боже, да проумея, че кръвта человеческа съм отмил и греховете изкупил? И пак ангел, само за него виден, се явил и отговор от Бога предал му: Фенер пред къщи да сложиш и кога фенерът се сам запали и засвети - тогава можеш за жена, деца и добитък да помислиш и на стари години щастието да усетиш!

        Сторил каквото ангелът заръчал, сковал от желязо и слюда чуден фенер. И зачакал Разбойникът този фенер красен сам да огрее пред дома, а той все така си стоял - незапален...

       Един ден през благодатната есен на лозето конник се задал и Разбойникът изтичал на пътя и в двете ръце чепки грозде стискал, та пълен от тук пътникът да продължи. Не спрял конят обаче, не дръпнал конникът забързан юзди и от гроздето не поискал да вземе. Тогава в яда си камъченце малко Рабойникът по него хвърлил... Подплашил се конят, хвърлил човека на прахта, а той си ударил главата в една скала и там духа си Богу предал. Разбойникът се завалял в прахта и си заскубал просребрените коси. Завайкал се: Защо, Господи, провалих всичко, защо с нов грях омърсих душата си грешна, та вече два живота няма да стигнат да се очистя? Тогава глас вътре чул: Обърни се и виж фенера! Обърнал се Грешникът и какво да види - фенерът сам се е запалил и в деня силно е засветил.

        И тогава ангелът дошъл и му казал: Този човек бързаше към града и щеше да попречи за едно венчило, от което ще се роди ГЕНИЙ.