7.06.2009 г., 11:12

Когато се запали фенерът

1.2K 0 3
2 мин за четене

                                            Когато се запали фенерът

          Живял някога един разбойник... Убивал, грабил, трупал награбеното, докато един ден казал: СТИГА. А после? Като не знаел послето, влязъл в един храм и се замолил. Гледал хората как го правят и той така. Питал и се молил: Кажи ми, Боже на хората и добиците, как да откупя лошотиите, дето съм сътворил, как да се измия от кръвта человеческа? И като го правел това много пъти,най-накрая отговор дочул от ангел, само за него виден: Купи лозе и къща в него съгради, та там сам в размисъл и работа заживей и който от там помине, с грозде гощавай. А пари за гроздето да не вземаш - тези, дето си награбил, до края ти ще да ти стигнат!

         И купил лозе на южен скат, па къща в лозето съградил колкото за себе си. Ни жена потърсил, ни скот някаква. Хубаво и слънчево грозде раждало лозето и без да му се свиди, на людете божии го раздавал, а те го благославяли и хвалили за доброто му сърце, за смирения му живот и поглед... Година, две... пет... И пак отишъл в храма, че не знаел къде другаде да иде. И пак се Богу замолил и заразпитвал: Докога, Боже, така да живея и ни жена, ни скот при мене да не се свърта?Как, Боже, да проумея, че кръвта человеческа съм отмил и греховете изкупил? И пак ангел, само за него виден, се явил и отговор от Бога предал му: Фенер пред къщи да сложиш и кога фенерът се сам запали и засвети - тогава можеш за жена, деца и добитък да помислиш и на стари години щастието да усетиш!

        Сторил каквото ангелът заръчал, сковал от желязо и слюда чуден фенер. И зачакал Разбойникът този фенер красен сам да огрее пред дома, а той все така си стоял - незапален...

       Един ден през благодатната есен на лозето конник се задал и Разбойникът изтичал на пътя и в двете ръце чепки грозде стискал, та пълен от тук пътникът да продължи. Не спрял конят обаче, не дръпнал конникът забързан юзди и от гроздето не поискал да вземе. Тогава в яда си камъченце малко Рабойникът по него хвърлил... Подплашил се конят, хвърлил човека на прахта, а той си ударил главата в една скала и там духа си Богу предал. Разбойникът се завалял в прахта и си заскубал просребрените коси. Завайкал се: Защо, Господи, провалих всичко, защо с нов грях омърсих душата си грешна, та вече два живота няма да стигнат да се очистя? Тогава глас вътре чул: Обърни се и виж фенера! Обърнал се Грешникът и какво да види - фенерът сам се е запалил и в деня силно е засветил.

        И тогава ангелът дошъл и му казал: Този човек бързаше към града и щеше да попречи за едно венчило, от което ще се роди ГЕНИЙ.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Хаджипопгеоргие Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много библейско ми прозвуча, в което няма нищо лошо. Даже показва как чрез вярата откриваме верния път.
  • Свежо Поздравления
  • Толкова, толкова се радвам, че бях тук!

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...