24 abr 2009, 21:20

Когато се завръщам 

  Prosa » Otros
1023 0 3
1 мин за четене
Когато се завръщам, ме посрещай. Не ми обръщай гръб и не затваряй вратата. Отвори я широко и ми позволи да вляза в онзи дом, който някога наричахме наш. Не се опитвай да ме спираш, защото дори и да искаш, не можеш. Живеехме си прекрасно, докато ти не реши да сложиш край. Помисли си, че с думите си ще убиеш собствените си чувства и ще погребеш моите, че ще бъде както някога, преди да се познавахме – лесно, безразлично...
Да, но аз не ти позволих да разбиеш всичко. Пък и нима щеше да можеш? Как ще ме разлюбиш, когато снимката ми още е в портфейла ти и всеки удар на сърцето ти сякаш шепти моето име?! Как ще ме забравиш, като сънуваш най-прекрасните ни дни, а лягайки си вечер, си спомняш за най-страстните ни нощи? Как ще ме оставиш, като аз ти взех всичко и без мен ти си нищо? Как ще сложиш край? Не можеш, защото не искаш!
Пръстенът, който беше наречен за мен, сега е на чужда ръка, но другата жена никога няма да е в сърцето ти. Тя ще бледнее като сянка пред спомените ти за мен. Аз ще си от ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??