Понеже много ни се насъбра напоследък, аз и Момчо решихме малко да отидем с малчи на гости. Речено-сторено... Имах покана от едно невероятно момиче за визита. Но понеже Момчо наскоро започна тази работа и нямаше да е много желателно да моли за дни, тръгнахме аз и малчо.
Момичето (макар и да е жена, зряла, с две деца, понеже не й личат хич годините, аз предпочитам да я наричам момичето в своя разказ),беше не просто любезно, а чрез отношението си към нас и добрата си душа, то просто ни накара да се чувстваме така, все едно не сме за пръв път на гости на някаква непозната, а на поредно посещение при роднини, много близки хора.
Естествено още от пътуването ни нататък, моят късмет си показа "рогата". Чакахме два часа на прохода на Републиката в километрично задръстване да изкарват някакъв тир, който се беше обърнал през деня, през мантинелата. Малчи по принцип го беше страх да пътува с кола, но докато чакахме, даже го сложихме на шофьорската седалка, само и само да го убедим, че това не е з ...