Кой какво прави аз със късмета си ходя:):):)
Понеже много ни се насъбра напоследък, аз и Момчо решихме малко да отидем с малчи на гости. Речено-сторено... Имах покана от едно невероятно момиче за визита. Но понеже Момчо наскоро започна тази работа и нямаше да е много желателно да моли за дни, тръгнахме аз и малчо.
Момичето (макар и да е жена, зряла, с две деца, понеже не й личат хич годините, аз предпочитам да я наричам момичето в своя разказ),беше не просто любезно, а чрез отношението си към нас и добрата си душа, то просто ни накара да се чувстваме така, все едно не сме за пръв път на гости на някаква непозната, а на поредно посещение при роднини, много близки хора.
Естествено още от пътуването ни нататък, моят късмет си показа "рогата". Чакахме два часа на прохода на Републиката в километрично задръстване да изкарват някакъв тир, който се беше обърнал през деня, през мантинелата. Малчи по принцип го беше страх да пътува с кола, но докато чакахме, даже го сложихме на шофьорската седалка, само и само да го убедим, че това не е звяр, а най-проста, обикновена кола, която не яде хора, а само ги превозва.
Та, по живо, по здраво по нощите пристигнахме у нашата мила приятелка. Казвам нашата, защото още от вратата, както се казва, малчи се залепи за нея, като магнит, което, за съжаление, не се получи с другата му баба.
Милата сладуранка имаше в дома си (и все още има) четири прелестни животинчета - две кучета и две котета. Но едното куче беше голямо хъски, което приличаше на вълк, от който, разбира се, щях да припадна от страх. Но за щастие впоследствие разбрах, че е много гальовен и миличък, като котетата, но само дето не мъркаше. Но естествено от първата вечер и от първият ден не можех да разбера, че е така, макар и нашата домакиня да ме убеждаваше, че няма да ни ухапе, или нарани. Аз си мислех, че не ни направи нищо, само защото тя е с нас, та нали му е стопанка и той затова я слушаше.
Защо казвам това? Ами защото,миликата, ми сподели, че сутринта ще излезе за малко, защото има работа и допълни:
-Гале, ела да ти покажа как да си направиш кафе?
Позагледах се, машината й за кафе беше по различна от нашата и макар всички машини за кафе да са направени с една и съща цел, да правят кафе, аз реших да отида и да видя, дали има някоя тънкост.
Тя зареди кафе в машината,сложи чашка отдолу и каза:
- Сега, тук натискаш и светва червена лампичка. Така. После натискаш тук да светне зелената и тръгва кафето. По принцип машината спира сама, като направи нормално кафето. Но ако искаш дълго кафе, натискаш пак това копче, да светне зеленото и после го изключваш пак от тук, когато чашата ти се напълни, колкото ти искаш. Да, но от умората от пътя и чакането на прохода, аз позабравих последната част от инструкциите.
А, и друго,тя ако излезеше по работа сутринта, аз оставах сама в къщата с кучето, с голямото, макар и доста красиво куче, което не се знае без стопанката си дали щеше да ме слуша и дали нямаше да ме лае - все пак аз съм чужда за него.
И така. Ставам суринта. Тъмно и тихо е, навсякъде е тъмно. Опитах се да светна в коридора и лампата не светна! Помислих си: "Сигурно е спрял тока!"
От стаята, в която спяхме с Преско, идваше малко светлина, но кучето последно беше останало в коридора... Ужас! Изтръпнах... И все пак не ми оставаше друго, освена да рискувам, защото без кафе не мога да си отворя очите... С триста зора и една камара страх се добрах до кухнята, слава Богу - цяла... Опитах се да светна там, да не би пък да е дошъл тока и... лампата светна... Излязох пак в коридора и се опитах да светна, щракам ключа и... "Ха така, изгорила съм лампата!" - си помислих аз. Първата беля вече е сторена!
Реших да угася в кухнята, защото все пак беше светло навън, щракам ключа и... лампата не угасва! Направо се изринах от яд! Ами сега?Пробвам пак... не угасва! Свят ми се зави от притеснение. Какво ли щях да обяснявам на моята приятелка?!... Та аз толкова я обичам,тя ми гласува доверие да ме остави сама у собствената си къща и аз вече „омазах максимално положението". Направо ми се доплака от неудобство... Та какво щях да обяснявам... Как щях да й се извиня?Ужас!
Отидох до машината за кафе. Кафето беше заредено от вечерта, даже момичето чашата ми беше сложило, от мен се искаше само да пусна машината. С премрежен поглед, просълзен от случките по-рано, пуснах едното копче и светна въпросната червена лампичка. Натиснах после и това за зелената лампичка и кафето потече!Въздъхнах: "Е, поне ще пийна кафе тази сутрин!" Машината спря, когато чашата се напълни за нормално кафе и машината изключи, но аз понеже го пия дълго и натиснах пак копчето на зелената лампичка и зачаках да спре, като за дълго кафе... И зачаках машината да спре... чаках... чаках... Докато чашата ми не се напълни почти до горе... Побърках се! Ами сега? Извадих си чашата с кафето и като отпих от него беше чиста вода оцветена в кафяво... А на всичкото отгоре, като седнах да си пия водичката, голямото куче се сви в краката ми!Толкова ми беше сладко, милото, ама ако знаеше какъв страх от него тая в себе си... И тъкмо реших да се наплача, когато...
В стаята влезе моята приятелка, която обичам от цялото си сърце!!!Милата!
Тъкмо ставаше от сън! Влезе в кухнята и със сладка, сънена усмивка каза:
- Добро утро, Галенце!
Сърцето ми се късаше, като знаех какво имам да й казвам.
Но трябваше да си призная! Все пак тя щеше и сама да разбере!
Изчаках я да си направи кафето и започнах:
- Миличка, имам лоша новина! Май изгорих лампата в коридора, защото първо като се опитах да я светна и тя не светна, си помислих, че е спрял тока, а после, като светнах тук лампата, разбрах, че има ток, но не можах да угася тази лампа, тук...
Миличката ме погледна. Аз изтръпнах! Очаквах присъда...
Моята приятелка излезе и отиде към входната врата, опита се да светне и успя! Щях да припадна! Поне се поуспокоих, че лампата все пак някак светна!
И тя започна:
- Ами лампата в коридора има два ключа! Единият до детската, а другият е до входната врата! Лампата не е светнала от ключа откъм детската, защото явно баща ми е идвал и е угасил, като е излизал. А тук, в кухнята, ключа заяжда понякога, затова не си успяла да угасиш... Между другото, не ти ли е малко водно кафето?
Умрях от срам! Обясних й какво съм преживяла с машината за кафето, а тя се смя от сърце с мен!!! Аз щях да превъртя от страх, че съм направила 100 бели от първата сутрин на гостито ни, а то излезе, че се оказаха смешни, а не грешни, подсъдими неща... Та, кой какво прави, аз със късмета си ходя!!!
Сърцето ми щеше да гръмне...
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ето,че и днес както съм болничка,с температура и мигрена и ми е черно и скучно(от 2 дни и до магазина не сам ходела)ти пак ме развесели,Гале!Страхотна си!
-
Светле,сестричке...истинско шоу си беше,
но за мен то започна сега,като връщам лентата назад.
И си представям каква стресната съм била,
а и като знам отговорите на всичките ми опасения дали и доколко големи бели съм направила....сама се смея,като че ли на себе си
Прегръщам ви и ви обичам!!! -
Мале каква си беладжийка Гале...
Определено ме стресна и ще се замисля сериозно.
Поздрави за теб и за стопанката на "страшното" куче пазач. -
Я си отпусни душичката, късметлийке!!! Голяма работа - изгопяла крушка, редко кафе. Важното е купон да става, Гале!
-
Радвам се Криси!!!
Благодаря за коментара!!!
Прегръдка!!! -
Посмях се и аз, благодаря, Гале!
-
Жени,Ники,много се радвам,че моят разказ за моите "неволи" ви е помогнал да се посмеете искрено!!!
Прегръщам ви и ви благодаря от сърце за комантарите!!! -
поздрав Гале!развесели ме преди лягане.и без туй ми едно безвучно!
прегръдка на теб и детенце! -
Ти вярваш ли ми,че със глас се смях...!Страхотна си
-
Ами,за пръв път ми се случва за ппъв път да отида някъде на гости и още от първата сутрин да ме връхлетят толкова страхове и да направя толкова бели!За мен това са си "беладжихски" случки,защото ако това за ключовете за лампите от по-рано,изобщо нямаше да ми направи впечатление тогава.Също ако и бях прекарала малко повече време с този прекрасен,голям Айрън....Впоследствие даже го обикнах и нямаше и място за страх,но все пак той нали е пазач на къщата и все пак,без стопанката му да се разхожда някаква чужда...малко страшночко ми се струва...Де да беше станал само гафа с кафето,зящото и у дома ми се е случвало да го направя"водно",въпреки,че на нашата машина почтио всеки ден правя кафе,ама като се разреди на машината вкъщи,знам,че съм го объркала,защото още не мога да си отворя очите...Но тогава беше положението четири в едно!!!
Ани,миличка,защо ли още ти е смешно,Слънчице?!Ти даже вероятно си спомни и физиономията ми,оплашена и ядосана от поразииите,които си мислех,че съм направила!!!
Цункай Айрън от мен,мила!!!
Обичам те от цявлото си сърце!!!
Благодаря ти и на теб,Нина за коментара!!!
Прегръщам те!!! -
Интересно е !!!
Не е късмет !
Просто жените сме скарани с техниката ! -
Продължавам да се смея, Галенце. Особено с това рядко кафе
И аз те обичкам, миличка и те прегръщам. И преско също! -
Така е,миличка,ама просто ми стана неудобно и ме досрамя,че с едни лампи не мога да се оправя....Ще кажат хората,че удома си нямаме лампи,а и аз на тази сладуранка за пръв път й ходя на гости!
Беше голямо шоу първата сутрин!
Благодаря ти за коментара,Миличка!!!
Прегръщам те!!! -
Хихи - развесели ме Какво толкова си направила, че такава присъда да чакаш? Пък и нали затова са приятелите - да си прощават? Гуш за прекрасното разказче
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Скорошно оздравяване!!!
Прегръщам те силно!!!