Кой може да се похвали с това сега?
КОЙ МОЖЕ ДА СЕ ПОХВАЛИ С ТОВА СЕГА?
Какво става с тоя народ, бе?
Ония ден гледам на масичката в хола едно от онези дамски списания, които ги купува жена ми. Аз по принцип не ги чета, ама понеже нея я нямаше, взех да го разлиствам. И попадам на едно писмо:
“Драга редакция, пиша ви, защото си търся съпруга. Време ми е да се задомя. Затова ще разкажа за себе си. Ето каква е работата! Аз съм на 40, материално съм осигурен и здравно - също, имам собствена, малка, но самостоятелна квартира с блиндирана врата и решетки на всичките прозорци за сигурност – мебелирана стабилно, в която може да се приютят две любещи се сърца. Кой може да се похвали с това? Осигурил съм си прехраната – по три пъти на ден и дори със закуска в четири следобед. Природата тук е тиха, а обстановката – уютна! Можем да се разхождаме спокойно в парка пред нас, без да се страхуваме, че ще ни нападнат и ограбят. Кой може да се похвали с това сега? Почивам си задължително от два до четири следобед. Съседите ми са мили и интересни хора със свои собствени истории. Живеем задружно и весело. Дори се събираме да гледаме всички заедно новините в осем вечерта. А после ги обсъждаме. През останалото време се занимавам с изкуството, което обичам. Рисувам разни картинки, които после ги оценява експерт. Правя го за изкуството, а не с комерсиална цел. Накратко – кой може да се похвали с това сега? С моята приятелка ще можем да си живеем дълго и щастливо тук. Очаквам писма на сериозни дами на подходяща възраст на адрес: Карлуково, лудницата, етаж 1-ви, за Сашко!”
Струва си да се замисли човек - не е ли лудницата най-нормалното място сега?
Автор: Михаил Конярски
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Конярски Todos los derechos reservados
